Абсолютно точно - ако приемеш безкрайността на Вселената, всяко разсъждение за уникалност отпада от само себе си. Тази безкрайност обаче не е доказателство за безкрайна повторяемост на каквото и да е било.

Хокинг допуска Бог, но като физик това е всичко, което може да направи. Неговият научен инструментариум има смисъл от момента на Големия взрив - тогава се формират първите неща, върху които учен може да разсъждава. Преди този взрив - разсъжденията могат да бъдат философски и религиозни в частност. Прав е Кант, който казва, че има няколко въпроса, чийто отговор е въпрос на личен избор - при тях доказателствата са неприложими. Единият от тях е Бог.