Но защо Господ възкресил Лазаря? За какво Спасителя намерил за нужно да извърши дивното чудо - възкресяването на Лазаря? Та Той е могъл да излекува болния Лазар? Могъл даже със Своята сила да предотврати от него самата болест? Защо не поискал Той да издери Лазаря, докле тоя бил жив? Защо допуснал неговата смърт? Защо след смъртта го извикал към живот?
Отговори на всички тия въпроси намираме в евангелието, в думите на Самия Спасител: "Лазар умре, - казва Той на Апостолите, - ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате". "Аз съм възкресението и животът - казва Той на Марта; - който вярва въ Мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва въ Мене, няма да умре во веки. Вярваш ли това?" - "Това казах за народа, който стои наоколо - говори Той накрай в молитвата Си към небесния Отец, за да повярват, че Ти си Ме пратил". Господ Иисус е дигнал от мъртвите Лазаря пред Своята собствена смърт, за да увери всички в общото възкресение на умрелите.
Той говори, и гласът Му извиква душа от другия свят, и тялото на умрелия, което вече било наченало да се разлага, оживило, станало здраво, и четиридневният мъртвец възкръснал. Иисус Христос, Който с божествената Си дума извикал Лазаря от смърт към живот, в последния ден и всички умрели ще извика към живот, за да извърши съд над живи и умрели. (Йоан. 5:28-29).
|