|
Бягам лудо, по-бърз и от вихър.
Както вчера, и днеска така -
обкръжиха ме мен, обкръжиха!
На пусия ме чакат сега.
Зад елите прищракват чифтета,
там ловците се крият без страх
всички вълци, вълчици, вълчета
са си жива мишена за тях.
Това е лов на вълци. Да, това е хайка!
Крещят викачи, лаят псета с люта стръв,
способни да разплачат и дете във майка.
И ален е снегът от флагчета и кръв.
Няма равенство, зверски ни гледат
и не трепва на спусъка пръст.
Оградени от флагчета вредом,
ни избиват свободно и с мъст.
По традиция липсва ни скепсис,
а е видно, че в нашия път
сме закърмени още от слепи
със това, че не бива отвъд!
Но защо ли със нокти и зъби,
хей, водачо, стремим се сами
не забраната тук да пристъпим,
а към своята смърт се стремим?
Всеки вълк свойто бреме си носи.
Вече свършва животът за мен.
Вдига пушка, усмихва се този,
за когото съм предназначен...
Аз излизам от своята кожа
и зад флагчето виждам живот!
Зад гърба ми крещи разтревожен
в изумление маса народ.
Бягам лудо, по-бърз и от вихър.
Както вчера, и днеска така -
обкръжиха ме мен, обкръжиха!
Но на пусто ме чакат сега.
|
Хайка за вълци
Хайка за вълци
