Ето какво разказва един послушник от Саровския манастир. В една дълга беседа отец Серафим тихичко му споделил: „Аз се усладих от словото на моя Господ Иисус Христос, с което Той говори: „в дома на Отца Ми има много жилища” (Иоан 14:2). Аз, бедния, се спрях върху тия думи и пожелах да видя онези жилища, и молех моя Господ Иисус Христос да ми покаже тия жилища. И Господ не отказа своята милост на мене, бедния. Той изпълни моето желание и просба. Аз бях грабнат в тия небесни обители, но не знам с тяло ли или без тяло, Бог знае. А за тази радост и небесна сладост, която вкусих е невъзможно да ти се разкаже. Там няма ни болест, ни печал, ни въздишка. Там има само сладост и радост неизказани. Там праведните ще светнат като слънца.”
Надарен с особения дар на любовта светецът виждал у всекиго Божия образ. Радостното му настроение, крепката му убеденост, че (както сам казвал) „няма причини да униваме, защото Христос е победил всичко”, неволно се предавал и на хората, търсещи утеха при стареца. Беседите му били проникновени, неговите смирени думи стопляли сърцето, озарявали ума с духовен разум, привеждали към разкаяние, събуждали надежда за нов живот.
И още много прекрасни неща пише за св. Серафим, но ето това най-много ми хареса:
Божествените тайни на небето и земята се открили пред отец Серафим още докато бил жив.
И последно:
Един мирянин, духовно близък на стареца, на име Николай Мотовилов, много искал да разбере истинската цел на човешкия живот (въпрос, който всички ние малко или много си задаваме). И веднъж, в един тих зимен ден, на една полянка сред гората го попитал за това. Св. Серафим му отговорил, че целта на християнския живот се състои в придобиването на Светия Божий Дух, а не просто в придобиването на разни отделни добродетели. Защото добродетелите, ако са извършени не заради Христа, са заразени от гордост и егоизъм и не ни носят награда в бъдещия живот, нито ни дават Божията благодат в тукашния живот.
...
Пленен от тия богомъдри обяснения, Мотовилов пламнал от желание да разбере конкретно по какъв начин може да узнае, че се намира в благодатта на Св.Дух. Тогава св. Серафим тайно се помолил в сърцето си на Господа да даде на Мотовилов да почувствува осезателно тая радост. И изведнъж Мотовилов видял как светият старец пламнал в благодат, как цял сияел и сипел наоколо си сякаш мълнии от светлина – и двамата били в благодатно състояние и озарени от Таворски лъчи (Тавор е планината Преображението Господне), продължили разговора си.
– Как се чувствувате сега? – попитал св.Серафим.
– Чувствувам – отговорил Мотовилов – такава тишина и мир в душата си, че с никакви думи не мога да ги изразя!
– Това е оня мир – обяснил светият старец, – за който Господ е казал на учениците си: “Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй, както светът дава” (Иоан 14:27). Това е мир, който надвишава всеки ум (Фил. 4:7)... Но какво чувствувате още?
– Необикновена сладост – бил отговорът. А св. Серафим допълнил:
– От тази сладост сърцата ни като че ли се топят. Ние и двамата сме изпълнени с такова блаженство, което не може да бъде изразено с никакъв език... Какво още чувствувате?
– Необикновена радост в цялото си сърце!
Св. Серафим пояснил, че това е радостта от осенението на Св.Дух:
– Но колкото и да е утешителна тази радост, все пак тя е нищожна в сравнение с онази, за която Сам Господ чрез устата на Своя Апостол е казал: “Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които го обичат” (І Кор.2:9). Залог за тази радост ни се дава отсега... Какво чувствувате още?
– Необикновена топлина!
– Как така топлина? Та ние сме в гората. Сега е зима и под нозете ни има сняг...
Мотовилов не знаел с какво да сравни тази топлина и казал:
– Такава, каквато има в банята, когато пуснат парата...
– Ами миризмата? – запитал св. Серафим. – И тя ли е като в банята?
– Не – отвърнал Мотовилов. – На земята не съществува нищо, което да наподобява такова благоухание...
Така великият Божи угодник измолил за Мотовилов да вкуси още в този живот блаженството на Царството Божие, дошло в сила (Марк 9:1) и заключил: “Ето с каква неизказана радост ни удостои сега Господ Бог! Ето що значи да бъдеш в пълнотата на Светия Дух... А що се отнася до това, че аз съм монах, а вие – светски човек, по това няма що да се разсъждава. За Бога има значение Православната вяра в Него и в Единородния Му Син. Заради това се дава обилно свише благодатта на Светия Дух.”
Прекрасно е!
|