Само най-предпазливият и студен изследовател, който на всичко съвършено безпристрастно казва – “non credo sed inteligam!” и всичките си заключения извежда от действителните факти на личния си опит, е способен да познае истинското положение на нещата. И затова това е първата и най-голяма заповед.
По-нататък ти трябва да бъдеш съвършено самостоятелен в съжденията и заключенията. “Люде, които никога не осмислят каквото и да било сами, не са се още родили в света на религията. Техният живот не е повече от съществуванието на охлювчетата. Ако се боиш от човешкия съд, ти си синтаксис на праха. Ако искаш да станеш Син Божи, ти трябва да се боиш само от своя съд.
Това ще те доведе до следващото качество – безгранична вяра в себе си. Не смесвай увереността в заложените в тебе неограничени възможности с обикновената людска увереност, в която не ще закъснеят да те обвинят. Знай, че “най-напред трябва да вярваш в себе си и след това – в Бога”.
Обвинението в самомнение ще те застави да придобиеш скромност и мълчание за достигаемото, но още недостигнато.