Здравей,

мисля, че гаранция в тези неща човек не може да очаква. Това, че църквата дава гаранции е така, но гаранции за кого? Трезво мислещия човек би потърсил гаранции още тук, докато е жив и в съзнание. А на какво ни учи църквата? Да сме послушни, да възпитаме у себе си добродетели и в никой случай да не допуснем, че сами сме способни на нещо. В най-добрия случай Бог ще ни спаси. Той ни наказва, Той прощава, Той спасява, а ние какво? Стадо ли сме, че да се налага някой да ни води така?

Човек идва на тази земя като човек, никой не се ражда християнин, католик, евреин и т.н. Ние избираме (или оставяме друг да направи избора вместо нас) какви да бъдем, съзнателно или не.

Да се вярва в обещанията на църквата за живот след смъртта е празна работа. Всеки може да даде такова обещание. Ти би ли рискувал обаче?

Аз не бих. За мен е важно какво ще се случи тук. Когато наблюдавам живия свят около нас, виждам един хищен свят, където по-силния, по-гъвкавия оцелява. Това че живеем при изкуствени условия не означава, че за нас е по различно.

Пътят, който предложи Кастанеда не е за тези, които търсят леснината, щастието по този път няма същия смисъл, с който ние сме свикнали. Любовта на воина не е като нашата.
Пътят те учи как да натрупаш сила, как да запушиш там откъдето тя излиза.
Какво става когато човек натрупа сила, за мен са само сказания за силата. За теб това също са сказания. Да ги разискваме е празна работа. Кастанеда винаги е предлагал да се съмняваме и да проверяваме сами за себе си. И пак всичко опира до избора дали да се захванеш или не. Познавам хора на, които този път не им хареса и го оставиха, други го нагодиха към себе си.

Сещаш ли се за оня момент, в който се казва, че само един много стар човек си задава въпроса, дали пътят си е струвал, дали е имал сърце?

....само един много стар човек...

carnica