Тези които гледат на разбиранията на толтеките като на поредното учение обещаващо щастие и свобода трябва мноого ама мноого да се ровят за да видят такива неща в него.

Всъщност учението е така констуирано, че да обезсърчава напълно. Това обезсърчаване достига до там, че единствената опорна точка в даден момент остава Смъртта. В един момент Смъртта се оказва единственото сигурно нещо на този свят, стратегически партньор, източник на знание и подтикващ към нови търсения.

Смъртта не ни обещава нито щастие, нито райски живот някъде, нито кариера, нито богатство. Смъртта ни обещава само, че нашето същество ще умре и всичко онова с което се занимаваме и в което вярваме ще си отиде безвъзвратно. Ще бъде пометено и изместено от други по-мощни измерения за което нашите сегашни разбирания не струват нищо.

Понеже учението е построено така обезсърчаващо, така подтискащо и така негарантиращо никакви успехи, щастие и това с които се захранва егото ни, то няма смисъл да се следва с его. Няма смисъл да се влагат определени очаквания и надежди. Всичко това се оказва един напълно излишен товар.

Единствен смисъл има способността ни да боравим с непознатото. При това положение ежедневната логика и разбиранията ни за правилно и грешно от гледна точка на егото нямат стойност.