|
|
| Тема |
 Привидната несправедливост на живота |
|
| Автор | omega (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 24.09.07 21:37 |
|
|
|
Точно когато човек започне да "разбира" света и да се устройва и напредва младостта вече си е отишла. Хората стават по-улегнали и губят предишната страст към живота.
След няколко години започват и първите здравословни проблеми, успоредно с по-големи грижи за семейството, бизнеса и кариерата. И когато човек е на върха и е натрупал опит и знания се оказва, че трябва да каже довиждане на всичко това и да се изправи срещу унищожението. Срещу тъпотията на умирането. А е толкова интересно!
Един учен бе изразил съжаление, че трябва да си отиде от този свят в момент когато в науката и неговата област стават толкова нови вълнуващи открития.
Но, дори и да не си учен промените се виждат навсякъде. Революцията в мобилните комуникации, компютърните технологиии и възможностите за контакти и пътуване са част от вълнуващите промени които ще накарат мнозина да обяват живота за несправедлив ако трябва да го напуснат сега.
Не само това. Всяко живо същество има лични причини да живее и да се стреми към живота. И всяко живо същество е изправено пред въпроса за напускането на този свят и причината за това. Защо нащето същество трябва да умре? Не е ли това най-голямата несправедливост на живота?
Отговорът на този въпрос е очевидно - Да. Нашата собствена смърт е най-нелепото нещо на този свят и никой не може да обясни истинската причина тя да се случи.
Смъртта е най-голямата несправедливост в нашия живот.
Дали смъртта е навсякъде, въздесъща, неизбежна и покриваща всички кътчета докъдето достига живота?
Дали съществуват острови на стабилност в безкрайността до които смъртта не може да достигне? Дали съществуват острови до които смъртта достига, но тя бива победена? Ако съществуват как да разберем, че те са острови на стабилност, а не илюзии на привидна стабилност?
Смъртта е неизбежна, тя е навсякъде и може да връхлети от всякъде. Тя покрива всички зони на реалността според закон, който изглежда странен и несправедлив за живота.
На всяко същество което се създава за живот трябва да му бъде абсолютно гарантирано умирането.
Този закон не признава изключения от правилото. Той покрива всички форми на живот и се налага от странната логика на този който го създава и поддържа. Тази логика изглежда на пръв поглед желязна и неотменима, до момента в който не се вгледаме в начина по който се прилага.
Въпреки изключителната гъвкавост на смъртта, разнообразието в подходите й към прекратяването на живота, прекратяването на живота става по един и същи неотменен шаблон.
Смъртта отнема само онази част от света, която ни е позната.
Тя отнема всичко което е част от нашия подреден и разбираем свят. Нашата вяра и разбирания за нещата.
В търсене на зони на стабилност извън обсега на смъртта се използват вещества, растения, медикаменти които карат хората да навлизат във други непознати светове. Въпреки, че тази практика е станала изключително разпространена и усъвършенствана, те не е довела до резултат.
Хората практикуващи пътуване във световете на въображението не са могли да съчетаят опита от действителния си живот на ежедневието с въображението.
Като резултат смъртта е притискала още по-силно хората на въображението и те са оставали безпомощни в своя ежедневен и въображаем свят.
Въображението и пресъздаването на други непознати светове под въздействието на растения на силата неизменно се оказвали илюзия пред набезите на смъртта.
Проблемът със смърта се оказва проблем не само свързан с въображението подтиквано от външни сили. Никой не може да си поръча рум сервиз и безпроблемно съществуване извън обсега на смъртта разчитайки на външна помощ.
За да се намери устоичива реалност която да издържи на смъртта трябва да се впрегне въображение и личен опит натрупан от конкретния живот. Те трябва да се смесят и да образуват Познание - смесица от силно намерение, устойчиво въображение и богат личен опит.
Познанието е значително по-устойчиво от въображаемия свят на халюцинациите и виденията предизвикани от чужда помощ на медикаменти.
Чрез Познанието могат да се намерят относително устойчиви острови в безкрайността недостижими за смъртта.
Така смъртта насърчавайки ни към търсене ни подтиква към Познание, придавайки динамика, красота и справедливост на живота.
| |
| |
| 
|
|
Привидната несправедливост на живота
