съвети за прощаване - много. Ама я се опитрай да изпълниш практически някой чужд съвет и веднага лъсва неговата несъстоятелност при тебе. Обикновено, след дълги мъчителни преживявания, човек сам намира някакъв свой начин, ако въобще го занимава сериозно и много дълго въпросът за прошката.
Един от вариантите преди да се научи да прощава на другите, човек да се научи да прости на себе си. За целта трябва да извдади всички дълбоко затрупани в подсъзнанието си случаи на непрощаване на себе си, да огледа отвсякъде това, което е извършил и колкото лошо и страшно да е то, да си го прости. От този акт на себеопрощение, ще получи онова вдъхновяващо прозрение, което да му позволи и да му покаже как да прости и на другите.да прости на другите.
В руското православие, в далечното минало е съществувал един особен обичай или ритуал на прошка. На площада са се събирали всички, които не можели повече да живеят под гнета на своите грехове и чувство за вина и на висок глас и публично изкрещявали своите грехове и молели Бог за прошка. Това публично покаяние имало толкова поразителен ефект, че всички покаяли се изведнъж разбирали, какво точно е прошката и нямали проблем да простят, както на себе си, така и на другите.
Непрощаването на другите е вторичен акт. Обикновено зад него се крие първоначално дълбоко непрощаване на самия себе си, едно унищожително и деформиращо чувство за вина, което намира донякъде разряд на психическото напрежение е непримиримост към грешките на другите, неприемане и непрощаване.
И ако в края на краищата, човек се умори от умозрителни разсъждения по повод на прощаването, може да реши да направи следната визуализация:
Затваряш очи и си представяш приятен топъл слънчев ден... горска поляна с цветя и дъх на билки... ти седиш удобно на земята сред тревите и гледаш напред към близката гора... В един момент, от нея един след друг започват да излизат различни хора в редица... идват бавно към теб и ти се усмихват... залавят се за ръце , правят кръг около теб и бавно се въртят, като пред теб застава ту едно, ту друго усмихнато лице. Кои са тези лица, кои са тези хора? Вгледай се внимателно в тях и ги разпознай. Кой ти се яви пръв, втори, трети... Точно към тези хора, ти вероятно чувстваш непростимо раздразнение, стаена или не злоба, омраза, непреработена обида... Но сега те идват усмихнати пред теб и сърцето и душата ти, жадува да им прости, защото въпреки всичко, което са ти сторили неволно или не, те са точно същите като теб... вероятно и ти си постъпвал като тях, без да разбираш какво правиш и си отминал по пътя на живота си, без дори да се замислиш, какво си направил и какво си оставил зад гърба си като усещане в различни хора...
Ставаш от тревата... покрай теб минават един по един всички тези хора и ти усещаш дкак се спуква мехура на непрощаването в слънчевия сплит и как еенергията протича свободно, леко и спокойно... На душата ти става ведро и усмихнато и отваряш очи да погледнеш света с новия си поглед...
(ко не помогне, барем ша си направиш гимнастика на въображението)
|