в един от филмите за ал.македонски, не помня точно кой, пък беше лансирана една друга идея, коят пък на мен ми допадна...

тръгвайки в началото като човек, който иска да завладее света, постепенно първоначалната му цел се променя, тъй като в резултат на дългогодишните походи и битки, на различните преживелици, на срещи с различни народи и техните обичаи, на прозрения се променя и самия той...

постепенно, в резултат на всички тези неочаквани впечатления и личната вътрешна промяна, в съзнанието му се оформя визия (прозрение) за едно общо глобално общество, с която именно визия той всъщност изпреварва с хилядолетия времето си и остава самотен и неразбран...

много по-удобно и по-разбираемо е било за света да го провъзгласи за жаден за власт и завоевания, пълководец, отколкото да "види" заедно с него неговата визия за света

(алоооу, презокенскуту ку-ку, аз ли съм другата луда стретеггка, м

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите