Човек трябва да е пестелив в отношенията си със света, това е от стретегемите на ДХ. Това е и по отношение на късмета.
От друга страна, аз не работя за да се изхранвам, т.е изхранването не ми е главната стратегическа цел в живота.
Обаче пък ме подсети да си спомня: в ония пак студентски години, имаше едни улични лотарии- теглиш някакво билетче и на място ти дават каквото си спечелил, дребни суми- по 50 ст, по два лв, по 10 лв. Имаше и някакви големи награди, не ги помня вече, тях не ги даваха на място.
В Бургас на централна улица, от Паметника до ж.п. гарата ги имаше по на 20 метра. Като останехме съвсем без пари и минавах по тоя улица за да спечеля малко. Просто нямаше начин да не си тръгна с пари. Не исках много, от 5 до 30 лв все беше добре, за седемдесетте години това си бяха пари. Най-много веднъж набрах през всичките пунктове около 50 лв, ама тогава имах и най-голяма нужда. Та не ходех много често, но когато отивах там бях абсолютно и категорично сигурна че ще ще върна с пари.
Един познат веднъж трябваше спешно да отиде до София със самолет. Билета него време беше 12,50 лв и нямахме толкова. Ами минахме по пунктовете и като станаха 14 лв се отказах, той си купи билета.
последния път когато се отнесох до късмета си за пари, беше преди около две години, трябваха ми много спешно доста пари. (доста за мен, за други може да са малко) Късно вечерта, след 12ч. пишех нещо служебно у дома, телевизора си работеше, спрях да си почина и тогава видях някакво предаване дето ако се обадиш с верния отговор, ако си десети обадил се и т.н., дават пари. Беше оная Зара. Е, бях десети, обадих се, изтеглиха ме и спечелих 700 лв, помогнаха ми.
та така, ако не си разбрал от това отговора ми на въпроса ти дали бих спряла да работя и да играя на тото, значи няма и да разбереш
|