Спомних си някои случаи от мойто студентство. Учехме някаква икономическа дисциплина и лекциите не бяха особено посещавани. Аз бях един от 30-ината редовни посетители и преподавателката ме познаваше по име. Когато дойде края на семестъра изведнъж залата се препълни, че даже имаше и правостоящи. Преподавателката се облещи, била е наясно, че на всички ходят на лекции, но че неходещите са три четвърти не беше очаквала.
Когато се явих на изпит ми зададе 2-3 въпроса в движение и ми писа 6 с думите : "Ти беше толкова редовен, че няма начин да не си се подготвил".

Или друг случай, един от любимите ми предмети по моята специалност. Аз бях човека, който задаваше най-много въпроси и постоянно спорех с преподавателя. На изпита единствен от целия поток аз имах 6. Не защото най-много знаех, просто аз бях "неговия човек".

Тия два примера са се получили от само себе си, не съм търсил тоя ефект. Не съм гонил и оценки, като студент имах съвсем прилични доходи и това да гоня оценки за стипендия ми е непознато. Но на базата на подобни случки може да се разработи доста ефективна стратегия, която да гарантира приличен успех без много труд. Разбира се при положение, че се стремиш към оценки, а не към знания.

Само, че в това няма нищо магично

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите