да не мислиш, че току така се прави впечатление на добър по даден предмет?
ако си се вяснал на лекции1-2 пъти, и дори не знаеш за какво е ставало въпрос-бягството е логично-нямаш шансове-не мисля, че да запазиш контрол,да мислиш и съобразяваш бързо и точно,да имаш дисциплина, да покажеш хладнокръвие/като влезеш/, да спреш емоции и диалог, да прочетеш за 3 часа това, което други са преповтаряли с дни е малко ?! да успееш да приведеш поведението си в адекватна позиция, да убедиш професор, преподавал 20-30 години по това, което изпитва, че знаеш, е случайност?!
за мен е дългосрочна стратегия-винаги да имаш варианти--за което пък ти трябва много повече от назубрянето на няколко стратегеми

разбира се, че в действията, които избродих се включва познаване на психологията, предвиждане на реакция,на изход , и не включва ли началния етап на стратегията ми точно това-опознаване на ситуацията?
практическите умения естествено са натрупани в поне половината посетени упражнения

всъщност, подобни положения, не само те карат да покажеш на какво си способен при натиск, но и да откриеш нови възможности-практика на терен-стратегиите са повече вдъхновение-изучавай историческите свидетелства-повечето битки, не са планирани, противниците често са били изненадващо появили са-действало се е на момента, на деня, ако разузнавачите са подразбрали нещо, или хванали нещо-добре дошло-другото-въпрос на талант на стратега-да познава терена, да познава войниците си, да ги е обучил, да му вярват, да мисли, да предвижда...
студентската скамейка е забавна, не е борба на живот и смърт, но въпреки това, полезна като бойно поле

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите