ТРЕТИ РАЗДЕЛ

СЪЮЗНИКЪТ ИМА ПРАВИЛО

Единственият от компонентите на понятието „съюзник", който е задължителен, за да се обясни какво е съюзникът, е идеята, че съюзникът има правило. Заради тази необходимост съм го поставил като трети основен раздел в тази структурна схема. Правилото, което дон Хуан наричаше също „законът", е твърдо установено понятие, регулиращо всички действия, които трябва да бъдат извършени, и поведението, което трябва да бъде съблюдавано в процеса на третиране на съюзника. Правилото се предава словесно от учител на чирак — буквално, без изменения, чрез продължителното взаимодействие между тях. Правилото е много повече от поредица предписания, по-скоро то« е серия от изложения на действия, определящи курса, който трябва да бъде следван в процеса на манипулиране на един съюзник.
Без съмнение много елементи биха отговаряли на определението на дон Хуан за съюзника като „сила, способна да пренесе човека отвъд границите на самия него". Всеки, приел това определение, може логично да сметне, че всяко нещо, притежаващо такава способност, може да бъде съюзник. И логично дори телесните състояния, причинени от глад, умора, болест и други подобни, може да служат като съюзници, тъй като могат да притежават способността да пренасят човека отвъд сферата на обикновената реалност. Но идеята, че съюзникът има правило, елиминира всички тези възможности. Един съюзник е сила, която има правило. Всички останали възможности не могат да бъдат смятани за съюзници, защото те нямат правило.
Като понятие правилото се състои от следните идеи и техните разнообразни компоненти:
1) правилото е неумолимо;
2) правилото е некумулативно;
3) правилото се потвърждава в обикновената реалност;
4) правилото се потвърждава в необикновената реалност;
5) правилото се потвърждава чрез специален консенсус.

Правилото е неумолимо
Очертанията на дейността, формиращи конструкцията на правилото, са неизбежни стъпки, които човек трябва да следва, за да постигне оперативната цел на учението. Това задължително качество на правилото се изразява в идеята, че то е неумолимо. Неумолимостта на правилото е родствено близка с идеята за ефикасност. Драматичното напрежение създава една безкрайна борба за оцеляване и при тези условия само най-ефективното действие, което човек би могъл да извърши, би осигурило неговото оцеляване. Тъй като лични моменти на отношение не са позволени, правилото определя действия, съдържащи единствената алтернатива — да оцелееш. Затова правилото трябва да бъде неумолимо. То трябва да включва в себе си пълно съгласие с неговата същност.
Съгласието с правилото обаче не е абсолютно. По време на моето обучение аз регистрирах един момент, в който неговата неумолимост беше пренебрегната. Дон Хуан обясни този пример за отклонение като особена милост, произлизаща от пряката намеса на съюзника. В този момент поради моя неволна грешка в боравенето със съюзника, съдържащ се в Datura inoxia, правилото беше нарушено. Дон Хуан екстраполира от явлението, че съюзникът има способността да се намесва директно и да възпира вредния и обикновено фатален ефект, до който води несъгласието с неговото правило. Такова свидетелство за гъвкавост се смята винаги продукт на силната връзка на привличане между съюзника и неговия последовател.

Правилото е некумулативно
Тук се допуска, че всички възможни методи за манипулиране на един съюзник вече са били използвани. Теоретично правилото е некумулативно, няма възможност то да се усилва. Идеята за некумулативната природа на правилото е свързана и с понятието ефективност. Тъй като правилото предписва единствената ефективна алтернатива — личното оцеляване на човека, всеки опит то да се промени или да се измени неговия курс чрез нововъведения се счита не само безполезен, но и смъртоносен акт. Човек има единствената възможност да добавя към своето лично знание от правилото -*• под ръководството на учителя или под специалното ръководство на самия съюзник. Последният се смята инстанция за пряко достигане на знания, а не добавка към конструкцията на правилото.

Правилото се потвърждава в обикновената реалност
Под потвърждаване на правилото се подразбира актът на проверяването му, актът на удостоверяване на неговата валидност чрез прагматичното му потвърждаване по експериментален начин.
Тъй като правилото работи в ситуации и в обикновената, и необикновената реалност, то се потвърждава и в двете територии.
Ситуациите в обикновената реалност, с които работи правилото, са най-често забележително необичайни ситуации, но независимо колко необичайни са те, правилото се потвърждава и в обикновената реалност. Поради тази причина то попада извън рамките на този труд и ще бъде предмет на друго цялостно изследване. Тази част от правилото засяга детайлите в процедурите на разпознаване, събиране, смесване, приготвяне и грижа за силните растения, в които се съдържат съюзници, детайли на други процедури, включени при използването на такива силни растения и други подобни подробности.

Правилото се потвърждава в необикновената реалност
Правилото се потвърждава и в необикновената реалност. Потвърждението се осъществява по същия прагматичен, експериментален начин на утвърждаване, който се използва в ситуациите от обикновената реалност. Идеята за прагматично потвърждение включва две понятия:
1) срещи със съюзника, които аз съм нарекъл състояния на необикновена реалност;
2) специфичните цели на правилото.

Състоянията на необикновена реалност. Двете растения, съдържащи съюзници, използвани в съгласие със съответните правила на съюзниците, довеждат до състояния на особено възприятие, които дон Хуан класифицира като срещи със съюзника. Той придаваше изключително значение на тяхното предизвикване, значение, обобщено в идеята, че човек трябва да се срещне с един съюзник толкова много пъти, колкото е възможно, за да потвърди неговото правило по прагматичен, експериментален начин.
Допуска се, че потвържденията на правилото са в пропорционална пряка корелация с броя на срещите на човека със съюзника.
Единственият метод да се предизвика среща със съюзника естествено е чрез подходящо използване на растението, в което той се съдържа. Все пак дон Хуан намекна, че на един определен напреднал стадий на ученето срещите биха могли да се осъществяват без използване на растението, т.е. те могат да бъдат предизвикани само с волево действие.
Нарекох срещите със съюзника състояния на необикновена реалност. Избрах термина „необикновена реалност", защото той отговаря на твърдението на дон Хуан, че тези срещи се осъществяват в континиума на реалността — реалност, която е само леко различна от обикновената реалност на всекидневния живот. Следователно необикновената реалност има специфични характеристики, които могат да бъдат преценени от предполагаемо еднаква гледна точка от всеки. Дон Хуан никога не формулира тези характеристики по определен начин, но неговата сдържаност явно произлизаше от идеята, че всеки човек трябва да иска знание според личната си природа.
Тези категории, които разглеждам като специфични характеристики на необикновената реалност, са извлечени от моя личен опит. Все пак въпреки техния характерен произход, те бяха подсилвани и развивани от дон Хуан чрез основните предпоставки на неговото знание. Той водеше своите уроци така, сякаш тези характеристики са присъщи на необикновената реалност:
1) необикновената реалност е използваема;
2) необикновената реалност има съставни елементи.
Първата характеристика — че необикновената реалност е използваема, означава, че тя е годна реално да служи. Дон Хуан постоянно обясняваше, че най-важното в неговото знание е търсенето на практически резултати, а това търсене е уместно и в обикновената, и в необикновената реалност. Той твърдеше, че в неговото знание включва средствата за поставяне на необикновената реалност в услуга по същия начин, както обикновената реалност. Според това твърдение, състоянията, причинени от съюзниците, се извличат с нарочното намерение да се използват. В този специален случай обосновката на дон Хуан е, че срещите със съюзниците се правят, за да се научат техните тайни. Тази обосновка служи като твърдо ръководно начало за преграждането на други лични мотиви, които човек може да има в търсенето на състоянията на необикновена реалност.
Втората характеристика на необикновената реалност е, че тя има съставни елементи. Тези съставни елементи са точките, действията и събитията, които човек възприема, както изглежда, със сетивата си като съдържание на състоянието на необикновена реалност. Пълната картина на необикновената реалност се допълва от елементи, които като че ли притежават качества и на елементите на обикновената реалност, и на компонентите на обикновен сън, макар че не са равни нито на едното, нито на другото.
Според моята лична преценка, съставните елементи на необикновената реалност имат три уникални характеристики:
1) устойчивост;
2) индивидуалност;
3) отсъствие на обикновен консенсус.
Тези качества ги правят самостоятелни, притежаващи непогрешима индивидуалност.
Съставните елементи на необикновената реалност имат устойчивост, в смисъл, че те са постоянни. В това отношение те са подобни на съставните елементи на обикновената реалност, тъй като те нито се променят, нито изчезват, както съставните елементи на обикновените сънища. Сякаш всеки детайл, който изгражда един съставен елемент на необикновената реалност, има своя собствена конкретност — конкретност, която аз възприемах като изключително устойчива. Устойчивостта беше така очебийна, че това ми позволи да установя критерия, че в необикновената реалност човек винаги притежава способността да спре, за да разгледа всеки един от съставните елементи на това, което се явява неопределено дълго време. Прилагането на този критерий ми позволява да диференцирам състоянията на необикновена реалност, използвани от дон Хуан, от други състояния на особено възприятие, които може да изглеждат необикновена реалност, но които не издържат на този критерий.
Втората изключителна характеристика на съставните елементи на необикновената реалност - тяхната индивидуалност - означава, че всеки детайл на съставните елементи е единична, индивидуална точка, сякаш всеки детайл е изолиран от другите или сякаш всички детайли се появяват един по един. Индивидуалността на съставните елементи по-нататък сякаш изгражда една уникална необходимост, която трябва да е обичайна за всеки: императивната необходимост, тласъкът да се съединят всички отделни детайли в една цялостна сцена, в една цялостна композиция. Дон Хуан ясно осъзнаваше тази необходимост и я използваше във всеки възможен случай.
И най-драматичната от всички, третата уникална характеристика е отсъствието на обикновен консенсус. Човек възприема съставните елементи, докато е в състояние на пълно уединение, което е повече като усамотението на човек, наблюдаващ непозната сцена в обикновената реалност, отколкото като усамотението на сънуването. Тъй като устойчивостта на съставните елементи на необикновената реалност позволява на човека да спре и да разгледа всеки един от тях за период, който може да се окаже неопределено дълъг, изглежда почти като че ли те са елементи на всекидневния живот. Разликата обаче между съставните елементи на двете състояния на реалността е тяхната способност за обикновен консенсус. Под обикновен консенсус имам предвид безмълвното или подразбиращо се съгласие за съставните елементи на всекидневния живот, което хората си дават един на друг по различни начини. За съставните елементи на необикновената реалност обикновеният консенсус е недостижим. В това отношение необикновената реалност е по-близка до състояние на сънуване, отколкото до обикновената реалност. И все пак поради своите уникални характеристики устойчивост и индивидуалност, съставните елементи на необикновената реалност имат едно непреодолимо качество на реалистичност, което изглежда подхранва необходимостта от утвърждаване на тяхното съществуване чрез консенсус.
Специфичната цел на правилото. Другият компонент на представата, че правилото се потвърждава в необикновената реалност, е идеята, че правилото има специфична цел. Това е постигането на една утилитарна цел чрез използване на съюзник. В контекста на учението на дон Хуан се приема, че правилото се научава чрез потвърждаване в обикновената и в необикновената реалност. Решаващият аспект на учението обаче е потвърждаването на правилото в състоянията на необикновена реалност; а потвърденото в действията и елементите, възприемани в необикновената реалност, е специфичната цел на правилото. Тази специфична цел се занимава със силата на съюзника, т.е. с манипулиране на съюзника първо като проводник, а след това като помощник, но дон Хуан винаги третираше всеки пример за специфичната цел на правилото като отделна единица, безусловно покриваща тези две територии.
Тъй като специфичната цел се отнася до манипулиране на силата на съюзника, тя има едно неотделимо последствие — манипулационните техники.
Манипулационните техники са реалните процедури, реалните операции, предприемани във всеки момент, в който се манипулира силата на съюзника. Идеята, че съюзникът е манипулируем, гарантира неговата полезност в постигане на прагматични цели и манипулационните техники са процедурите, които трябва да направят съюзника използваем.
Специфичната цел и манипулационните техники оформят отделен раздел, който магьосникът трябва да познава отлично, за да владее своя съюзник ефикасно.
Учението на дон Хуан включва следните специфични цели на правилата на двата съюзника. Подредил съм ги в реда, в който той ми ги представи.
Първата специфична цел, която се потвърждава в необикновената реалност, е изпитване със съюзника, съдържащ се в Datura inoxia. Манипулационната техника е поглъщане на доза, направена от определена част от корена на растението Datura. Поглъщането на тази доза произвежда повърхностно състояние на необикновена реалност, което дон Хуан използва, за да ме изпита, с цел да определи дали като бъдещ чирак имам или нямам афинитет към съюзника, съдържащ се в растението. Дозата трябваше да произведе или усещане за неопределено добро състояние, или усещане за голям дискомфорт — ефекти, които дон Хуан отсъждаше респективно като знак за афинитет или за отсъствието му.
Втората специфична цел е гадаене. И тя е част от правилото на съюзника, съдържащ се в Datura inoxia. Дон Хуан разглеждаше гадаенето като форма на специализирано движение, приемайки, че магьосникът бива преместен от съюзника в определена част на необикновената реалност, където той е способен да гадае събития, които не би могъл да узнае по друг начин.
Манипулационната техника на втората цел е процес на поглъщане-попиване. Дозата, направена от корена на Datura, се поглъща, а мехлемът, направен от семената на Datura, се натрива върху слепоочната и предната част на главата. Използвам термина „поглъщане попиване", защото поглъщането може да е подпомагано от поливане на кожата за постигане на състояние на необикновена реалност или поливането на кожата може да е подпомагано от поглъщането.
Тази манипулационна техника изисква използването на други елементи, освен растението Datura, в този случай два гущера. Те трябва да служат на магьосника като инструменти на движението, което тук значи особеното възприятие да бъдеш в отделна реалност, в която човек може да чува един говорещ нему гущер, а след това да види това, което той е казал. Дон Хуан обясняваше този феномен като отговор на гущерите на въпроси, поставени за гадаене.
Третата специфична цел на правилото на съюзника, съдържащ се в растенията Datura, се отнася до друга специализирана форма на движение — полет на тялото. Както обясняваше дон Хуан, един магьосник, използващ този съюзник, 'може да прелети с тялото си огромни разстояния; полетът с тялото е способността на магьосника да преминава през необикновената реалност и след това по своя воля да се връща в обикновената реалност.
Манипулационната техника при третата специфична цел също е процес на поглъщане-попиване. Доза, приготвена от корена Datura, се поглъща, а мехлем, приготвен от семената на Datura, се натрива на ходилата, на вътрешната страна на двата крака и на гениталиите.
Третата специфична цел не се потвърждава в дълбочина. Дон Хуан загатваше, че. той не е разкрил други аспекти на манипулационната техника, които биха позволили на един магьосник да добие чувство за насока по време на движението.
Четвъртата специфична цел на правилото е изпитване на съюзника, съдържащ се в Psilocybe mexicana. Изпитването не е предназначено да определи наличието или отсъствието на привличане със съюзника, а по-скоро е неизбежното първо изпитание или първата среща със съюзника.
Манипулационната техника при четвъртата специфична цел използва смес за пушене, направена от изсушени гъби и различни части от пет други растения, никое от които не е известно с халюциногенни свойства. Правилото поставя ударението върху акта на вдишване на дима от сместа. Затова учителят използваше думата humito (малък дим) при назоваването на съюзника, съдържащ се в нея. Но аз нарекох процеса „поглъщане-вдишване", защото той е комбинация от поглъщане и след това вдишване. Поради мекотата си гъбите изсъхват до много фин прах, който твърде трудно гори. Другите съставки след изсушаване се превръщат в късчета. Тези късчета изгарят в огнището на лулата, докато прахът от гъбите, който не гори така лесно, се вкарва в устата и се поглъща. Логично е да заключим, че количеството погълнати изсушени гъби е по-голямо от количеството изгорени и вдишани късчета.
Въздействието на първото състояние на необикновена реалност, предизвикано от Psilocybe mexicana, породи едно обсъждане, от страна на дон Хуан, на петата специфична цел на правилото. Тя се отнася до движение — движение с помощта на съюзника, съдържащ се в Psilocybe mexicana, във и през неодушевени предмети или във и през одушевени същества. Цялата манипулационна техника може да включва и хипнотично внушение, освен процеса на поглъщане-вдишване. Тъй като дон Хуан представи тази специфична цел само в едно кратко обсъждане и тя по-нататък не беше проверена, за мен беше невъзможно да преценя точно който и да е неин аспект.
Шестата специфична цел на правилото, проверена в необикновената реалност и също включваща съюзника, съдържащ се в Psilocybe mexicana, има присъщото свойство да причинява изчезването на тялото на магьосника. Така идеята за приемане на алтернативна форма е логична възможност за постигане на движение в състояние на безтелесност. Друга логична възможност за постигане на движение е движение през обекти и същества, която дон Хуан изложи накратко.
Манипулационната техника на шестата специфична цел на правилото включва не само поглъщане-вдишване, но също и, според всички признаци, хипнотично внушение. Дон Хуан прилагаше такова внушение през преходните етапи към необикновената реалност, а също и през ранния етап на състоянията на необикновена реалност. Той класифицираше хипнотичния, както изглежда, процес само като негов личен надзор, имайки предвид, че на този етап не ми е разкрил пълната манипулационна техника.
Приемането на алтернативна форма не означава, че магьосникът е свободен да вземе, под напора на момента, която и да било желана форма. Напротив, това означава доживотна подготовка за постигане на една замислена форма. Замислената предварително форма, която дон Хуан беше предпочел да приема, е тази на врана и затова той последователно наблягаше точно на тази форма в учението си. Той обаче изясни напълно, че враната е негов личен избор и че има други неизброими възможни форми.

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ

ПРАВИЛОТО СЕ ПОТВЪРЖДАВА ОТ СПЕЦИАЛЕН КОНСЕНСУС

Сред съставните понятия, формиращи правилото, това, което е задължително за обясняването му, е идеята, че правилото се потвърждава от специален консенсус. Всички останали съставни понятия сами са недостатъчни за обясняване на значението на правилото.
Дон Хуан ясно даваше да се разбере, че съюзникът не се дарява на магьосника, а че магьосникът се научава да манипулира съюзника в процеса на потвърждаване на неговото правило. Пълният учебен процес включва проверка на правилото както в необикновената, така и в обикновената реалност. Но решаващият аспект на учението на дон Хуан е потвърждаване на правилото по прагматичен и експериментален начин в контекста на това, което човек възприема като съставни елементи на необикновената реалност. Тези съставни елементи, обаче, не са предмет на обикновен консенсус и ако човек не може да получи съгласие за тяхното съществуване, тяхната възприета реалистичност ще е само една илюзия. Тъй като човек е сам в необикновената реалност, каквото и да възприема той, ще е идиосинкретично. Самотността и идиосинкретичността са следствие на приетия факт, че никой човек не може да даде обикновено съгласие за възприятията на някого.
В този момент дон Хуан въведе най-важната съставна част от неговото учение: той ми осигури специален консенсус за действията и елементите, които аз бях възприел в необикновената реалност — действия и елементи, които би трябвало да потвърждават правилото. В учението на дон Хуан специалният консенсус означава безмълвно или подразбиращо се съгласие със съставните елементи на необикновената реалност, което той, в качеството си на учител, ми даваше като на чирак в неговото знание. Този специален консенсус по никой начин не е измамен или фалшив подобно на този, който двама души могат да си дадат един на друг, описвайки съставните елементи на своите сънища. Специалният консенсус, който даваше дон Хуан, беше систематичен и, за да го осигури, той явно имаше нужда от целокупността на своето знание. С придобиването на систематичен консенсус, действията и елементите, възприемани в необикновената реалност, стават съгласувано реални, което в класификационната система на дон Хуан означава, че правилото на съюзника е потвърдено. Правилото има значение като понятие дотолкова, доколкото е подчинено на специален консенсус, тъй като без специално съгласие за неговото потвърждаване то би било една чисто идиосинкретична конструкция.
Поради нейната задължителност при обясняването на правилото, аз развих идеята, че правилото се потвърждава чрез специален консенсус, в самостоятелен раздел на тази структурна схема. Тъй като това е взаимодействие между два индивида, този раздел е съставен от:
1) благодетелят, или водачът в преподаваното знание, посредникът, който дава специален консенсус;
2) чиракът, или субектът, на когото се осигурява специален консенсус.
Провалът или успехът в достигането на оперативната цел на учението се основава на този раздел. По този начин специалният консенсус е несигурната кулминация на следния процес - един магьосник има отличителна черта, притежаване на съюзник, която го разграничава от обикновените хора. Съюзникът е сила, която има специално свойство да има правило. А уникалната характеристика на правилото е неговото потвърждаване в необикновената реалност, посредством специален консенсус.

Благодетелят
Благодетелят е посредника, без когото потвърждаването на правилото е невъзможно. За да осигури специален консенсус, той изпълнява следните задачи:
1) подготвя основата за специален консенсус за потвърждаване на правилото;
2) ръководи специалния консенсус.
Подготвяне на специалния консенсус
Първата задача на благодетеля е да постави основата за извличане на специален консенсус за потвърждаване на правилото. Като мой учител дон Хуан ме накара:
1) да изживея други състояния на необикновена реалност, които, по неговите обяснения, доста се отличават от онези, предизвикани за потвърждаване на правилото на съюзниците; 2) да участвам с него в известни особени състояния на обикновена реалност, които като че ли бяха произведени от него;
3) да повторя устно всяко преживяване подробно.
Задачата на дон Хуан по подготовката на специален консенсус се състоеше в засилване и затвърдяване на потвърждението на правилото чрез даване на специален консенсус за съставните елементи на тези нови състояния на необикновена реалност и за съставните елементи на особените състояния на обикновена реалност.
Другите състояния на необикновена реалност, които дон Хуан ме накара да изживея, бяха предизвикани от поглъщане на кактуса Lophophora williamsii, общоизвестен като пейот. Обикновено се отрязва връхната част на кактуса и се съхранява, докато се изсуши, а след това се дъвче и поглъща, но при особени обстоятелства тази връхна част се поглъща свежа. Поглъщането обаче не е единственият начин да се изживее състоянието на необикновена реалност с Lophophora williamsii. Дон Хуан внушаваше, че при уникални условия, които той категоризираше като дарове или награди от силата, съдържаща се в растението, настъпват спонтанни състояния на необикновена реалност.
Необикновената реалност, предизвикана от Lophophora williamsii, има три отличителни черти:
1) счита Се произведена от същност, наречена „Мескалито";
2) тя е използваема;
3) тя има съставни елементи.
На Мескалито се приписва да бъде уникална сила, подобна на съюзник, в смисъл, че позволява на човека да надхвърли границите на обикновената реалност, но и твърде различна от един съюзник. Както съюзника, Мескалито се съдържа в едно определено растение — кактуса Lophophora williamsii. Ho за разлика от съюзника, който само се съдържа в растение, Мескалито и растението, в което се съдържа, са идентични. Растението е центъра на явни свидетелства на респект, получателя на дълбоко благоговение. Дон Хуан твърдо вярваше, че при известни условия, като например състояние на дълбоко мълчаливо съгласие с Мескалито, простият акт на близост с кактуса може да предизвика състояние на необикновена реалност.
Но Мескалито няма правило и по тази причина той не е съюзник, макар да е способен да пренесе човек извън границите на обикновената реалност. Отсъствието на правило не само изключва възможността Мескалито да се използва като съюзник, тъй като без правило той не би могъл евентуално да бъде манипулиран, но също го прави сила, забележително различна от един съюзник.
Като пряко следствие от отсъствието на правило Мескалито е достъпен за всеки човек, без необходимост от дълго чиракуване или ангажиране с манипулационни техники, както е при един съюзник. И понеже е достъпен без каквато и да било подготовка, Мескалито бива наричан закрилник. Да бъде закрилник означава, че е достижим за всеки. Но като закрилник Мескалито не е достъпен за всеки човек и с някои индивиди е несъвместим. Според дон Хуан, такава несъвместимост се получава от несъответствието между „строгия морал" на Мескалито и собствения съмнителен характер на индивида.
Мескалито е и учител. Той трябва да упражнява дидактични функции. Той е ръководител, водач към правилно държание. Мескалито учи на правилния начин. Идеята на дон Хуан за правилния начин явно беше чувство за коректност, което се състоеше не от добродетелност, в смисъл на моралност, а от тенденция към опростяване на поведенческите модели от гледна точка на ефикасността, поощрявана от неговото учение. Дон Хуан смяташе, че Мескалито учи на опростяване на поведението. Мескалито е смятан за същност. И като такава, той би трябвало да има определена форма, която обикновено не е постоянна или предсказуема. Това качество означава, че Мескалито се възприема различно не само от различните хора, но и от един и същи човек при различни случаи. Дон Хуан изразяваше тази идея от гледна точка на способността на Мескалито да приема всяка възможна форма. За индивиди, с които е съвместим, обаче, той приема непроменяща се форма, тъй като те са го употребявали години наред.
Необикновената реалност, произведена от Мескалито, е използваема и в това отношение е идентична с предизвиканата от един съюзник. Единствената разлика е обосновката, която дон Хуан използваше в своето учение за извличането й: човек трябва да търси „уроците на Мескалито за правилния начин".
Необикновената реалност, създадена от Мескалито, също има съставни елементи и в това отношение отново състоянията на необикновена реалност, предизвикани от Мескалито и от съюзника, са идентични. И в двата случая характеристиките на съставните елементи са устойчивост, индивидуалност и отсъствие на консенсус.
Другата процедура, която дон Хуан използваше, за да подготви основата за специален консенсус, беше да ме направи съучастник в особени състояния на обикновена реалност. Особено състояние на обикновена реалност е ситуация, която би могла да се опише' от гледна точка на свойствата на всекидневния живот, с изключение на това, че е невъзможно да се получи обикновен консенсус за нейните съставни елементи. Дон Хуан подготвяше основата за специален консенсус за потвърждаване на правилото, давайки специален консенсус за съставните елементи на особените състояния на обикновена реалност. Тези съставни елементи са елементи на всекидневния живот, чието съществуване би могло да бъде потвърдено само от дон Хуан чрез специално съгласие. Това е моя хипотеза, защото като съучастник в особените състояния на обикновена реалност вярвах, че само дон Хуан, бидейки другият съучастник, би могъл да знае кои съставни елементи образуват, особеното състояние на обикновена реалност.
По моя лична преценка, особените състояния на обикновена реалност бяха създавани от дон Хуан, макар той никога да не е твърдял това. Изглеждаше като че ли той ги произвежда чрез умело манипулиране с намеци и внушения за насочване на моето поведение. Нарекъл съм процеса „манипулиране на роли". Той има два аспекта:
1) роли относно обкръжаващата среда;
2) роли относно поведението.
През курса на обучението дон Хуан ме накара да изживея две такива състояния. Той може би произведе първото чрез процес на играене на роля относно обкръжаващата среда. Обяснението на дон Хуан за произвеждането му беше, че аз се нуждая от тест, който да докаже моите добри намерения, и едва след като ми даде специален консенсус за съставните елементи на особеното състояние на обикновена реалност, той се съгласи да започне своите уроци. С „играене на роля относно обкръжаващата среда" имам предвид, че дон Хуан ме доведе до особено състояние на обикновена реалност посредством изолиране чрез тънки внушения На съставните елементи на обикновената реалност, които са част от непосредственото физическо обкръжение. Елементите, изолирани по такъв начин, в този случай създадоха специфично визуално възприемане за цвят, което дон Хуан мълчаливо потвърди.
Второто състояние на обикновена реалност може би бе произведено чрез процес на играене на роля относно поведение. Чрез близката връзка с мене и посредством упражняването на един последователен начин на поведение, дон Хуан успя да създаде такава представа за себе си, която ми служеше като съществен модел, по който бих могъл да го разпозная. След това, изпълнявайки определени специфични алтернативни отговори, които бяха несъвместими с представата, която той беше създал, дон Хуан можа да изопачи този съществен модел за разпознаване. Изопачаването явно промени на свой ред нормалната конфигурация на елементите, свързани с модела, в нов и несъвместим модел, който не би могъл да бъде подчинен на обикновен консенсус. Дон Хуан като съучастник в това особено състояние на обикновена реалност бе единственият, който знае кои са съставните елементи, и поради това той бе единственият, който би могъл да ми даде съгласие за тяхното съществуване.
Дон Хуан предизвика и второто особено състояние на обикновена реалност като тест, като вид резюме на неговото учение. Изглежда и двете особени състояния на обикновена реалност отбелязваха преходен етап в учението. Те сякаш бяха точки за изясняване. А второто състояние трябваше да отбележи навлизането ми в един нов етап на учене, характеризиращ се с по-пряко съучастие между учител и ученик, с цел достигане до специален консенсус. Третата процедура, която приложи дон Хуан, за да подготви специален консенсус, беше да ме кара да давам подробен отчет за това, което съм преживял като последици от всяко състояние на необикновена реалност и от всяко особено състояние на обикновена реалност, а след това да наблегна на определени избрани моменти, които той отделяше от съдържанието на моя отчет. Същественият фактор беше насочването на резултата от състоянията на необикновена реалност и моето скрито подозрение тук е, че характеристиките на съставните елементи на необикновената реалност — устойчивост, индивидуалност и отсъствие на обикновен консенсус, им бяха присъщи, а не бяха резултат от ръководенето на дон Хуан. Това подозрение се основава на наблюдението, че съставните елементи на първото състояние на необикновена реалност, което претърпях, притежаваха същите три характеристики, а пък дон Хуан едва беше започнал своето ръководство. Тогава, приемайки, че тези характеристики са присъщи на съставните елементи на необикновената реалност въобще, задачата на дон Хуан се състоеше в прилагането им като основа за насочване на резултата от всяко състояние на необикновена реалност, извлечено чрез Datura inoxia, Psilosybe mexicana и Lophophora williamsii.
Подробният отчет, който дон Хуан ме караше да давам като резултат от всяко състояние на необикновена реалност, беше повторение на преживяването. То влечеше след себе си педантично словесно предаване на всичко, което съм възприемал в процеса на всяко състояние. Повторението има два аспекта:
1) припомняне на събитията;
2) описание на възприетите съставни елементи.
Припомнянето на събитията засягаше случките, които изглеждаше да съм възприел в процеса на преживяването, което разказвам, т.е. събитията, които явно се бяха случили, и действията, които аз явно бях извършил. Описанието беше моят отчет за специфичната форма и специфичния детайл на съставните елементи, които явно бях възприел.
От всеки преразказ на преживяването дон Хуан правеше подбор посредством следния процес:
1) отдаване значение на определени подходящи части от моя отчет;
2) отричане на всякакво значение на други части от моя отчет.
В интервала между две състояния на необикновена реалност дон Хуан тълкуваше преразказа на преживяването.
Нарекох първия процес „ударение", защото той изискваше усилен размисъл върху разликата между това, което дон Хуан беше замислил като цели, които би трябвало да реализирам в състоянието на необикновена реалност, и това, което бях възприел самият аз. Ударението в този случай означава, че дон Хуан отделяше една част от моя преразказ, поставяйки върху нея тежестта на своите размишления. Ударението биваше или положително, или отрицателно. Положителното ударение означаваше, че дон Хуан е удовлетворен от отделния елемент, който съм възприемал, защото той е в съгласие с целите, които дон Хуан е очаквал да реализирам в състоянието на необикновена реалност. Отрицателното ударение означаваше, че дон Хуан не е удовлетворен от това, което съм възприел, защото то не отговоря на неговите очаквания или защото той го преценява като несъществено. Независимо от това, той все пак поставяше тежестта на размишленията върху тази част на моя преразказ, за да подчертае отрицателната стойност на моето възприятие.
Вторият избирателен процес, който прилагаше дон Хуан, беше отричането на всякакво значение на някои части от моя отчет. Нарекох го „отсъствие на ударение", защото той е противоположността и противовеса на ударение. Изглежда чрез отричането на значението на частите на моя отчет, отнасящи се до съставните елементи, които по преценката на дон Хуан бяха напълно безполезни за целта на неговите уроци, той буквално зачертаваше моето възприятие за същите елементи в следващите състояния на необикновена реалност.
Ръководене на специалния консенсус
Вторият аспект на задачата на дон Хуан като учител беше да ръководи специален консенсус чрез насочване на резултата от всяко състояние на необикновена реалност и всяко особено състояние на обикновена реалност. Дон Хуан насочваше този резултат чрез методично манипулиране на външните и вътрешните нива на необикновената реалност и вътрешното ниво на особените състояния на обикновена реалност.
Външното ниво на необикновената реалност се отнася до нейното подреждане. То включва механизмите, стъпките, които водят в самата необикновена реалност. Външното ниво има три забележими аспекта:
1) подготвителен период;
2) преходни състояния;
3) надзор на учителя.
Подготвителният период е времето, което се простира между едно състояние на необикновена реалност и следващото. Дон Хуан го използваше, за да ми дава преки указания и за да развива общия курс на своето учение. Подготвителният период е от решителна важност за създаване на състоянията на необикновена реалност и тъй като се простира между тях, той има две отличителни страни:
1) период, предшестващ необикновената реалност;
2) период, следващ необикновената реалност.
Периодът, предшестващ необикновената реалност, е сравнително кратък интервал от време, най-много 24 часа. В състоянията на необикновена реалност, предизвикани от Datura inoxia u Psilocybe mexicana, периодът беше характеризиран чрез драматичните и засилени преки инструкции на дон Хуан за специфичната цел на правилото и за манипулационните техники, които би трябвало да потвърдя в предстоящото състояние на необикновена реалност. С Lophophora williamsii периодът по същество беше време на ритуално поведение, тъй като Мескалито няма правило.
Периодът, следващ необикновената реалност, от друга страна, е дълъг отрязък от време. Продължавайки обикновено месеци, той даваше време на дон Хуан да обсъжда и изяснява събитията, които са се случили в предшестващото състояние на необикновена реалност. Този период беше особено важен след използването на Lophophora williamsii. Тъй като Мескалито няма правило, целта, преследвана в необикновената реалност, е да се постигне потвърждение на характеристиките на Мескалито. Дон Хуан очертаваше тези характеристики през дългия интервал, следващ всяко състояние на необикновена реалност.
Втората страна на външното ниво са преходните състояния, т.е. преминаването от състоянието на обикновена реалност в състояние на необикновена реалност и обратно. Двете състояния на реалност се застъпват в тези преходни етапи и критерият, който съм използвал, за да диференцирам последните от двете състояния на реалност, е, че техните съставни елементи са замъглени. Никога не можех да ги възприема или да си ги припомня с точност.
От гледна точна на възприеманото време, преходните етапи биваха или внезапни, или бавни. В случая с Datura inoxia обикновените и необикновените състояния бяха почти застъпващи се и преходът от едното към другото ставаше внезапно. Най-осезаеми бяха преходите към необикновена реалност. Psilocybe mexicana, от друга страна, предизвикваше преходни състояния, които аз възприемах като бавни. Преходът от обикновена в необикновена реалност беше специално дълго проточен и осезателен. Аз винаги го осъзнавах по-пълно, може би поради предчувствието си за предстоящи събития.
Преходните състояния, предизвикани от Lophophora williamsii, изглежда съчетаваха черти от другите две. В едно и двата прехода — към и навън от необикновената реалност, бяха много забележителни. Влизането в необикновената реалност беше бавно и аз го преживявах почти без никакво отслабване на моите способности. Но връщането обратно в обикновената реалност беше внезапно преходно състояние, което аз възприемах с яснота, но с по-голяма трудност за преценка на всеки детайл от него.
Третата страна на външното ниво е надзорът на учителя или реалната помощ, която аз като чирак получавах в процеса на изживяване на едно състояние на необикновена реалност. Поставих надзора като самостоятелна категория, защото това означава, че учителят ще трябва да навлезе, в определен момент на учението, в необикновената реалност със своя чирак.
По време на състоянията на необикновена реалност, предизвикани от Datura inoxia, аз получавах минимален надзор. Дон Хуан поставяше силно ударение на осъществяването на стъпките на подготвителния период, но след като изпълнех това изискване, той ме оставяше да продължа сам.
В необикновената реалност, предизвикана от Psilocybe mexicana, степента на надзор беше точно обратната, тъй като тук, според дон Хуан, чиракът се нуждае от най-обширно ръководене и помощ. Потвърждаването на правилото налага приемането на алтернативна форма, което идва да подскаже, че аз трябва да бъда подложен на серия от много специализирани приспособявания във възприемането на обкръжението. Дон Хуан създаваше тези необходими приспособявания чрез словесни команди и внушения по време на преходните състояния към необикновената реалност. Друга страна на неговия надзор беше да ме ръководи по време на ранния етап от състоянията на необикновена реалност чрез заповеди за съсредоточаване на вниманието ми върху определени съставни елементи на предшестващото състояние на обикновена реалност. Точките, на които той обръщаше внимание, очевидно биваха избирани наслуки, тъй като важното беше актът на усъвършенстване на приетата алтернативна форма. Последната страна на надзора беше връщането ми обратно в обикновената реалност. Ясно е, че тази операция също изисква максимален надзор от дон Хуан. За съжаление обаче аз не мога да си припомня действителната процедура.
Надзорът, необходим за състоянията, предизвикани от Lophophora williamsii, е съчетание от надзора при другите два съюзника. Дон Хуан оставаше край мен толкова дълго, колкото би могъл, но не правеше опит по никакъв начин да ме насочва към необикновената реалност или навън от нея.
Второто ниво на разграничителен ред в необикновената реалност са явните вътрешни стандарти или явното вътрешно подреждане на нейните съставни елементи. Нарекох го „вътрешно ниво" и тук приех, че съставните елементи са субект на три основни процеса, които изглежда бяха продукт на ръководството на дон Хуан:
1) развитие към специфичност;
2) развитие към по-широк обхват на преценка;
3) развитие към по-прагматично използване на необикновената реалност.
Развитието към специфичност е видимия напредък на съставните елементи на всяко следващо състояние на необикновена реалност към по-голяма прецизност, към по-голяма обособеност. То има два отделни аспекта:
1) развитие към специфични отделни форми;
2) развитие към специфични крайни резултати.
Развитието към специфични отделни форми означава, че съставните елементи от познати, но не достатъчно ясни в ранните състояния на необикновена реалност, стават специфични и непознати в късните състояния. Развитието изглежда обхваща две нива на промяна в съставните елементи на необикновената реалност:
1) прогресивно усложняване на възприемания детайл;
2) развитие от познати към непознати форми.
Прогресивното усложняване на детайлите означава, че във всяко следващо ниво на необикновена реалност моментните подробности, които възприемах като изграждащи съставните елементи, стават по-сложни. Преценявах усложняването от гледна точка на моето осъзнаване, че структурата на съставните елементи става по-комплицирана, макар че детайлите не са станали извънмерно или объркващо заплетени. Нарастващата сложност по-скоро се отнася до хармоничното нарастване на възприемания детайл, който се простира от моите впечатления за неясни форми през ранните състояния до моето възприемане на масивни, усложнени редици от моментни подробности в късните състояния.
Развитието от познати към непознати форми означава, че отначало формите на съставните елементи или са познати форми от обикновената реалност, или поне извикват в съзнанието нещо познато от всекидневния живот. Но в следващите състояния на необикновена реалност специфичните форми, детайли, изграждащи формата и моделите, по които са комбинирани съставните елементи, ставаха прогресивно непознати, до степен да не мога да ги сравня, нито пък те можеха да наподобят в някои моменти нещо, което някога съм възприемал в обикновената реалност.
Развитието на съставните елементи към специфични крайни резултати е едно постепенно приближаване на крайния резултат, който постигах във всяко състояние на необикновена реалност, до крайния резултат, който търсеше дон Хуан в потвърждаването на правилото, т.е. необикновената реалност беше предизвикана, за да се потвърди правилото, а потвърждението ставаше все по-специфично при всеки следващ опит. Вторият основен процес на вътрешното ниво на необикновена реалност е развитието към по-широк обхват на преценка. С други думи, това е увеличението, което възприемах във всяко следващо състояние на необикновена реалност, като разширяване на територията, върху която бих могъл да упражня своята способност за съсредоточаване на вниманието. Тук под въпрос е дали съществува определена територия, която се разширява, или моята способност да възприемам нараства във всяко следващо състояние. Уроците на дон Хуан подхранваха и засилваха идеята, че има територия, която се разширява, и аз определих тази, така наречена, територия „обхват на преценка". Нейното прогресивно разширяване се състоеше от една явно сетивна преценка, която правех за съставните елементи на необикновената реалност, попаднали в рамките на определен обхват. Аз като че ли оценявах и анализирах тези съставни елементи със сетивата си, а обхватът, в който_ се появяваха
всички явления, възприемах като по-широк, по-всеобхватен във всяко
следващо състояние.
Обхватът на преценка е два вида:
1) зависим обхват;
2) независим обхват.
Зависимият обхват е територията, където съставните елементи са точки от физическата обкръжаваща среда, които са били в рамките на това, което съм осъзнавал в предшестващото състояние на обикновена реалност. Независимият обхват, от друга страна, е територията, в която съставните елементи на необикновената реалност сякаш съществуват сами за себе си, свободни от влиянието на физическото обкръжение на предшестващата обикновена реалност.
Ясната алюзия на дон Хуан по въпроса за обхвата на преценката беше, че всеки един от двата съюзника и Мескалито притежават свойството да предизвикват и двете форми на възприятие. Но на мен ми се струва, че Datura има по-голяма възможност да предизвика независим обхват, макар че в аспекта на полета на тялото, който аз не възприемах достатъчно дълго, за да го преценя, обхватът на преценка беше безусловно зависим. Psilocybe mexicana има свойството да произвежда зависим обхват. Lophophora williamsii има свойството да произвежда и двата. Моята преценка е, че дон Хуан използва тези две качества, за да подготви специален консенсус. С други думи, в състоянията, произведени от Datura inoxia, съставните елементи, за които липсва обикновен консенсус, съществуват независимо от предхождащата обикновена реалност. При Psilocybe mexicana отсъствието на обикновен консенсус включва съставни елементи, които зависят от обкръжаващата среда на предшестващата обикновена реалност. А при Lophophora williamsii някои съставни елементи биват определяни от обкръжаващата среда, докато други са независими от нея. Така използването на трите растения заедно изглежда беше предназначено да създаде широко възприятие за отсъствието на обикновен консенсус за съставните елементи на необикновената реалност.
Последният процес от вътрешното ниво на необикновената реалност е развитието, което възприемах във всяко следващо състояние, към по-прагматично използване на необикновената реалност. Това развитие изглежда беше в корелация с идеята, че всяко ново състояние е по-сложен етап на ученето и че нарастващата сложност на всеки нов етап изисква по-обхватно и прагматично използване на необикновената реалност. Развитието е най-осезаемо, когато се използва Lophophora williamsii. Едновременното съществуване на зависим и независим обхват на преценка във всяко състояние прави прагматичното използване на необикновената реалност по-обширно, тъй като то покрива двата обхвата едновременно.
Насочването на резултата от особените състояния на обикновена реалност изглежда създаваше ред във вътрешното ниво — ред, характеризиращ се с развитие на съставните елементи към специфичност, т.е. съставните елементи са по-многочислени и по-лесно се изолират във всяко следващо особено състояние на обикновена реалност. В процеса на моето обучение дон Хуан предизвика само две такива, но все пак можах да открия, че във второто за дон Хуан беше по-лесно да изолира голям брой съставни елементи и че тази лекота при достигането на специфични резултати повлия на бързината, с която беше произведено второто особено състояние на обикновена реалност.*