знам, че ти стиска. ако не ти стискаше щеше да си са отказал от появяването си на тоя свят още със тез, дет ги няма от динозаврите насам. или преди тях, измежду лишеите, пропълзяли от първичния океан.
за цепеницата кат ти казах, че не си разбрал, начи ша мълчиш и ша викаш "слушам", и то едновременно. не са ти ясни индукциите и методиките на разпад и пресътворяване на енергията. ма понеже съм свястна, хумна и убава, и най-вече печена, ща ти обадя как става номера - има една мрежа от тънки нишки, дето е свързана със сички ни. таз същата мрежа, дет са използва при прегледа за връщане на чужда енергия и получаване обратно на таз дет си пръснал. та както връщаш и взимаш на и от мрежата, без директна връзка с човека, пък тя после се оправя с борчлиите, така по таз мрежа можеш да запратиш цепеница и тя да са стовари на тоз контакт, на който требе. да не си помисли че ша си дигна гъза лично да влача цепеници до у вас? неееее, не си познал, закво е таз мрежа, ако не за управляване на ситуацията дистанционно, така да са каже. което е сигурен признак, че хем си си искал цепеницата, хем си си я заслужил. и изведнъж сичко си идва на мястото. ан така.
въпрос номер две: нещо което много спешно трябва да ти са разясни - войната не отрича любофта. никога и по никакъф начин. има хора, които смятат, че тез двете неща са противоположности, и това съвсем не е далече от истината. тез двете неща са от онези неща, дет са по няколко неща, ама всъщност са едно цяло. воин без любоф е като бизон с три крака - много страшно, ама постоянно пада. а любофта трябва да воюва всяка секунда, за да съществува във следващата. таквиз ми ти работи.
за старостта и яснотата ми са струва, че съм съгласна. специално за тез двете ми са струва и още нещо - че ако човек победи едното, другото само ша са предаде. те тез неща, както казваше едно време слави трифоноф, са навързани едно за друго кат футболни фенове в районното.
|