не бой са, не мойш са предпази. нал няма да знайш кога къде и как. ша та загащя примерно докато си переш чорапите и си са унесъл в безупречността си, и праааз с цепеницата. няма нужда да мятам, ша са изпльоскам изневиделица и изнечулица баш в средата на предвеждието ти.

за викането си прав - тва е важна част от стратегията, трябва да се премери и прецени. викането е едно цяло отделно изкуство - викът се генерира в стъпалата на краката, набира сила и се завихря в таза, в точката под пъпа се слива с намерението, след което се изстрелва, прорязвайки пътя си нагоре през гърдите до гърлото, където се превръща в звук и продължава до точката над междоушието, където избухва, излъчва се от цялото тяло, след което енергията се връща там, от където е взета, изтичайки през върха на главата. ако упражнението е изпълнено успешно, звук всъщност не се чува, но главата на този срещу теб се пръсва като чаша за коняк пред воя на марая кери.

в тоз ред на мисли - виц от любимата ми серия "тъпи":
как се крие слон в джунглата?
- боядисва си топките с червена боя и се качва на череша.
а кой е най-силния звук в джунглата?
-жираф яде череши.