от една гледна точка, трябва да ти кажа, че си надраскотила ужасна глупост... и ся тряба да са обяснявам и да са обосновавам, нали така... ми много просто...

нито едно живо същество не може и не би следвало да се откъсне от живата му среда и да се отглежда като "цвете в саксия"... не случайно го има тоз израз "расъл като цвете в саксия" и за нищо не го бива

що се отнася за животно в ужасната, гротескна и по човешки изкилиферчена позиция на домашен любимец, предното е още по в сила... да си срещнала някъде в книгите воин или магьосник, който да е дотолкоз малоумен, че да си гледа домашен любимец??? Не! Ми тогава... най-лошото нещо, което можем да сторим на някое живо същество, било то цвете, животно или човек е да го превърнем в домашен любимец...

втората гледна точка е свързана не с воладорес, аналогията с коит тук е съвсем ни в клин, ни в ръкав и не на място, а със смъртта като съветник... ако изобщо трябва да се прави аналогия по-удачно е да си представи човен, че художествения герой е в ролята на смъртта за цветето, както смъртта пък стои зад неговото ляво рамо... подобен пример имаше в "Пътуване към Икстланд" - когато малкия кастанеда се явява в ролята на смъртта зад лявото рамо на сокола - албинос, който изяжда птиците на дядо му... в момента, в който кастанеда преживява мига, в който най-после е застанал зад лявото рамо на сокола, неговата смърт на свой ред, го кара да почувства тръпки отляво по гърба си ... в този смисъл, има смисъл да караш някой да изтръпва от смъртен ужас, за да можеш в краткия толеранс от време да осъзнаеш и своята смърт...

и трета, но не и последна гледна точка... описаното е представено като художествен текст, а не като действителна ситуация и всякакви нескопосани изявления като твоите са не на място... нима не правиш разлика между художествена измислица и действителни факти...