ааа кат поумнееш ша идеш сигур другаде, то тука можем да са състезаваме само по необятност на черепната кухина.
нидей молатса да пишиш никви есета за моя летач, че снощи са сдъфкахме върло и неска и двамата едвам дишаме. ша земеш да го дигнеш на лакът, че да ма дотроши.
ний мискините си заливаме и си засираме, ма го прайм кротко и с по няколко изречения. пък на тебе още ти имам страх от оная половин страница дет я дочетоф с кръф и пот.
абе, той тоя чай в халби, то хмелът май не е плод...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите