Човек трябва да се научи да вижда, а не да гледа. Това са две различни неща. Човек гледа с очите си а вижда с тялото си. Само виждайки човек може да знае. Трябва да използваш тъмнината за да се научиш да виждаш. Когато се научиш да виждаш едно нещо никога не е същото и все пак е същото.
А що се отнася до жълтите павета и пресичането на успореднит линии в София, то техниките на виждане не оказват въздействие върху другите хора. Виждането кара човек да осъзнае незначителността на всичко. Когато човек навлиза във виждането учителя трябва да е до него и го пази от въглеродния двуокис от колите или така наречената от Кастенеда "зелената мъгла", която може да впримчи ученика. Та тази зелена мъгла - пазителя на световете - и всичко, което гледаш у софето, може да бъде победено, като го оставиш да се превърне в нищо. Като не изпитваш чувства /нито го харесваш нито не/ тогава обекта ще се превърне в нищо и все пак ще е там. Войнът не се предава и не се поддава на нищо, дори и на смъртта. За война няма нищо друго освен контрол. За война живота е упражнение по стратегия.
София е подходящо място, давай смело напред и не си върти главата защото линиите се въртят с нея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите