обратното е, чудиш се как да си убиеш времето защото се мислиш за безсмъртен.. иначе нямаше да имаш време за убиване

свободата е като необясним копнеж по нещо неуловимо, но истинско. не може да се дефинира, защото е извън синтаксиса на човешката реч. може само да се оприличава.

затова ще ти я оприлича като далечен звън който неясно как провокира някаква нишка в теб, която резонира и изведнъж, за миг, разбираш причината зад всичко, макар и да не можеш да го облечеш в думи. само че проблясъкът е просто миг - за толкова ни стигат силите. после, отново потъва в забвение, и това което остава е копнежът. ако се заслушаш много, много внимателно, ще го чуеш.