|
Митко Мамата внедряваше охранителни системи за специални клиенти. Имаше една фирма с която на времето той започна работа, но не я довърши. Въпреки това не я забрави и чакаше изгодния момент да поднови договора си. Мамата чака няколко години да дойде сгодния случай. Един хубав пролетен ден телефонът на Мамата звънна и приятен дамски глас го покани на разговор с ръководството за обсъждане на въпроса по внедряване на цялостна охранителна и проследяваща система за фирмата.
Митко Мамата само това чакаше. За уредената среща си купи чисто нови обувки Geox, нов костюм, купи си няколко ризи и вратовръзки, няколко чифта чорапи, дори се презареди гардероба с няколко комплекта боксерки. Ей така за всеки случай да има.
Мамата си подготви нова версия на презентацията на продуктите, обнови си Интернет сайта, напечата си нови визитки. В деня на срещата беше на уреченото място в уреченото време. Уви не стана както си го представяше. Вместо да го приеме лично изпълнителния директор и началника на охраната го прие секретарката. Наложи се да й обясни качествата на услугата и конкурентните предимства. Все пак имаше един кратък миг когато изпълнителния директор го видя случайно. Не говореха по същество, но факта че го видя бе все пак нещо. В двора на фирмата имаше малка приятна градина и на Митко му направи впечатление една череша. Плодовете й щяха да бъдат готови до дни. Мамата беше някак си привлечен от нея за миг.
След първата среща Мамата бе поканен на втора. Този път изискването бе за оферта. Отново Мамата се подготви най-старателно за срещата. Предлагайки офертата си обаче проведе няколко разговора с хора от фирмата опитвайки се да разбере нагласите и очакванията. Добра се до информация, че междувременно фирмата работи с друг доставчик и смята да прекрати отношенията си с него. Даже щяло да се стигне до съд за платени пари и неизпълнени задължения. Мамата дори успя да се добере до информация за колко пари става въпрос. Така след внимателно проучване Митко изготви конкурентна оферта. Отиде и лично я предаде на началника Охрана и сигурност. Денят беше дъждовен и на Мамата му направи впечатление, че черешите бяха едри и узрели, но беше много влажно и не беше подходящ момента да наведе някой клон и да си откъсне череша. Все пак Митко се задържа няколко секунди гледайки черешата. За съжаление всички плодове бяха високо и нямаше начин да откъсне нито една. Освен това какво щяха да си кажат от фирмата. Тоя яде череши, а ние сме го поканили за разговори. Някак си не върви.
Илонка е единствената дъщеря в семейство с баща инженер двигатели с вътрешно горене, франкофон и майка служителка в градската библиотека. Като интелигентно семейство родителите на Илонка й даваха всичко от което се нуждае за да получи добро образование. Когато Илонка завърши висшето си образование баща й вече бе представител на фирмата Бош и създаваше центрове за дистрибуция в страната. Съвсем естествено Илонка започна работа при баща си. Също така съвсем естествено Илонка си намери приятел, момче техничар което се включи в бизнеса на баща й. Родителите й купиха апартамент, обзаведоха го. Редовно и пълнеха хладилника с хранителни продукти и дори й пържеха яйца и ги оставяха в хладилника. От Илонка се искаше само да си живее живота. Тя точно това и прави. Живее си живота на съпружески начала и макар е вече на 35 години изобщо не мисли да става майка, да ражда деца и създава поколение. Цялото внимание на родителите й и сега на съпруга й бе обърнато към нея и Илонка чувстваше, че едно дете ще измести вниманието от нея.
В градината на приятеля й имаше череша, но Илонка никога не посягаше към плодовете й. На село ходеше заради съпруга си, да изпуши една цигара и изпие една кафе. Друго не я интересуваше. И сега не я интересува. Черешата си стои там в двора, но Илонка дори не я забелязва.
Галка е родена на село. Родителите й са бедни, но успяха да я издържат за да завърши успешно. Галка се дипломира като строителен инженер гражданско строителство. Намери си работа и започна да напредва в кариерата. Галка работеше упорито, оставаше до късно, а често в почивните дни извънредно. Така неусетно минаха повече от десет години. Галка навърши 35 години без да си е намерила приятел. В двора на село родителите й имаха череша. Галка обичаше да яде от плодовете й. Сама се качваше на черешата. Това й напомняше за детските й години. Стресът в работата й започна да й се отразява. Дори гласът на Галка стана напрегнат и дрезгав. В началото на пролетта Галка получи настинка от което гласът й още повече се загуби. Отиде на лекар и там й обясниха, че трябва да мълчи или да говори тихо. За съжаление работата й изискваше непрекъснати контакти. Това още повече я напрягаше. Галка чувстваше че говоренето и ежедневните ангажименти подтискат една част от нея. Имаше нужда от някакво спокойствие и вътрешна тишина която не можеше да се прояви и тя страдаше.
Роза е родена в семейство на офицер от армията. Майка й е счетоводителка. От малка Роза е активна и жизнена. Завърши гимназия с профил математика и физика. По-късно завърши физика магистърска степен. Потърси работа по специалността, но не беше удовлетворена. Когато откриха конкурс за асистент по физика, Роза се яви и го спечели. Упорита и защитаваща интересите си Роза си пробиваше път, но нямаше приятел. Все не харесваше нещо у мъжете. Още като студентка си бе позволила лека авантюра с едно момче, но за кратко. Не й допадна. Реши да се посвети на научна кариера. Не обръщаше внимание на нищо извън сферата на личния й интерес напълно съзнателно. Роза издържа с това темпо до 38-та си година. След две щеше да стане на 40. Родителите й остаряваха, а тя оставаше сама в живота си. Научната й кариера не се оказа толкова блестяща както искаше. Все по-често чувстваше, че е загърбила една част от себе си. Игнорирала е същността си, целите й са подменени и през годините тя преследва изчезващи миражи.
Една вечер както работеше на компютъра си някакъв Тим се обади: - Hi!
Отговорът на Роза беше машинален: - Hi!
How are you? - питаше Тим от другата страна.
Роза разбра, че човекът от другата страна е някакъв американец от Сиатъл. Тя разказа накратко за себе си. Уговориха си нова виртуална среща. Последваха още няколко. В един от разговорите Роза го покани в България и Тим се съгласи да гостува. Няколко месеца по-късно се видяха в България. Тим беше приятен цивилизован мъж над 40. Когато Роза го видя на живо забрави за всичките си цели и години положени в създаването на кариера. Тим също я хареса и я покани в САЩ. След година от запознантството им Роза замина оставяйки в България половината си живот, разчитайки единствено на любовта си към Тим.
Митко Мамата трябваше да поднесе договора за подписване на изпълнителния директор. Утрото беше чисто и слънчево. Мамата мина покрай черешата. Плодовете й бяха черни и едри, но недостъпни. Митко обаче нямаше да се предаде лесно. В уречения час го поканиха в кабинета на изпълнителния директор. Последваха последни уточнения и договорът беше подписан. Години търпеливо чакане и труд даваха най-после резултат. От стаята на директора черешата се виждаше още по-добре. Мамата взе своето копие от директора, взеха си довиждане и си тръгна. Предстоеше му отговорна работа.
Излизайки от офиса на фирмата Мамата се спря. До черешата имаше пейка. Той свали сакото си, развърза вратовръзката си, развърза и изхлузи обувките си. Извади от куфара маратонки и ги обу. В двора на фирмата имаше други две служителки седнали на съседната пейка до черешата. Те сигурно се чудеха защо този човек се преоблича, но не го изразяваха. След като Мамата се подготви започна да се катери по дървото. Черешата беше трудна, за качване, но Мамата беше упорит. В долната част нямаше плодове, трябваше да се изкатери по-горе. Мамата достигна първите череши. Бяха сладки и добре узрели. Нямаха червеи.
От върха на черешата Мамата погледна стаята на директора. Пишеше някакви документи съсредоточено и не вдигаше глава от тях. Дори и да го видеше директора за Мамата нямаше значение. Договорът вече беше подписан, а той беше на върха на черешата. Сигурно щеше да ме се усмихна и да му каже - Здравей.
След половин час Мамата слезе от черешовото дърво, смени обувките си облече се и тръгна щастлив.
Ела НАМЕРЕНИЕ, промени ВЪЗПРИЯТИЕТО ни, донеси ни ПОЗНАНИЕ да посрещнем НЕПОЗНАТОТО зад хоризонта.
|
Черешово време