|
След задължителните подготвителни процедури по излизане на “Аз” от физическото тяло чрез сънуване:
…….И си мислех, че мога по нормален начина да се върна към физическото. Отворих очи и видях, че съм в непознато легло. Непозната жена стоеше до леглото. Тя се усмихна, когато видя, че съм буден. Зад нея стоеше по - възрастна жена. Изразиха голямата си радост, че най – накрая съм дошъл на себе си. Дълго време съм боледувал, но вече всичко щяло да бъде наред. Помогнаха ми да стана и ме облякоха с нещо като роба /приличаше на пижама, а техните дрехи ми изглеждаха нормални/ а аз бях сигурен, че не съм този за който ме мислят. Опитах се да им го кажа, но само ги разсмях и сякаш мислеха, че все още не съм съвсем в ред. Попитах кой ден сме, но те само се усмихваха с разбиране. Изглежда искаха да ми покажат, че аз не съм все още достатъчно ориентиран /аз наистина не бях/. Щях да поискам календар, но реших, че е по-добре просто да разбера коя е годината. Попитах по-младата жена, която вероятно бе съпругата ми /или съпругата на тялото/, а тя отговори, че е 1998-та, според гръцкия метод на изчисляване на времето.
Сигурен бях, че повече не мога да остана, и въпреки че те силно ми се противопоставяха, излязох през вратата на чист въздух. Стоях там и правех опит да се издигна и наистина добих усещането, че се движа нагоре, много високо. Опитах се да се измъкна, но те здраво ме държаха. Нищо не стана и аз започнах да се тревожа.Тогава си спомних номера с дишането и започнах да дишам силно със затворени уста. Започнах бавно да се издигам над сградата, която имаше форма на буквата U, като все още ги чувствах как се мъчат да ме спрат и да ме върнат обратно. Дишах усилено и бързо и ускорявах движението си, докато достигнах познатата ми синева наоколо. Изведнъж спрях. Бях високо във въздуха над някакъв град. Приличаше ми на позната местност. Стори ми се, че видях нашата къща, пристанището и сградите край реката. Спуснах се към къщата и в следващия миг се бях слял с физическото. Изправих се седнал в леглото, отново цял, и се огледах с благодарност. Бях на точното място.
Имам и други случаи, когато е било проблемно връщането ми във физическото. Веднъж попаднах в една мрежа като кълбо и много трудно се завърнах “тук”. Като риба се оплетох в нея. Доста страшничко си беше. Сега се страхувам да не се хвана на някоя рибарска кука и нищо не ям когато съм “там”.
/Не пропускайте да прочетете за сексуалните ми възприятия “там”/
Въпреки, че обонянието и вкусът отсъстват при мен “там”. Същото е и при другите физически сетива. Първоначално вярваш, че чуваш хора, които ти “говорят”. Прибързано е защото нямам “ухо”, което да получи сетивно познание. Казано по друг начин, получил съм бележка /мисълта/ и съзнанието ми я привежда в разбираеми думи. Най интересното е, че никои от тези способности не работят автоматично. Изглежда те могат да бъдат “включвани” и “изключвани” по желание.
Изключително трудно ми е да осъществя контакт с човек който е физически буден. Все едно да се опитвам да събудя някой от здрав сън. Възможно е тази комуникативна част от съзнанието всъщност да е заспала през периоди на физическата будност.
По въпроса за доказателствените данни и само ориентацията, изглежда, че съзнанието действа в строга зависимост с неоформената мисловна команда ”РАЗПОЗНАЙ”, без никакви изменения или двумислия. Ето защо когато се случи непозната или очевидно невъзможна ситуация, място, личност или предмет, съзнанието по- скоро дава някакъв отговор, отколкото въобще да не отговаря.
Отговорът приема форма на осмисляне, ако така може да се нарече, или по - общо – извършва се търсене на стари спомени или преживявания, за да се предизвика точна идентификация. Мозъкът сравнява ситуацията, при която обектът или действието се възприемат, с минал личен спомен или преживяване. Ако няма нищо, което точно да съвпада с наблюдаваните данни, съзнанието неизменно съобщава най-сходния спомен и твърди: “Това е обектът или действието, което виждате” Само след критични анализи се получава някакво подобие с това, което в действително е било усетено. До тези заключения достигнах след дълги и усилени опити и допускане на грешки.
Друга забележителна промяна е постепенното заливане на паметта със случаи, места, хора и неща, които нямат никакво отношение с настоящите ми дейности във физическия ми живот или пък в минали преживявания. Нито пък те да имат нещо общо с посещенията ми “там”. Източника на спомените ми все още е загадка за мен. Те са почувствани и припомнени докато съм “там” с второто си тяло. Например аз имам жив спомен за едно място ”там”, където съм свикнал да живея – пътища водещи до него и обкръжаващия ландшафт. Не е плодородна земя, но изглежда съм положил доста труд, за да я облагородя, защото това бе всичко, което можех да си позволя. Имам намерение да построя къща с басейн някой ден “там”.
Имам спомени и за три свързани сгради на улица от един голям град. Стари, високи около осем етажни сгради . Последните им етажи /подобно на стара сграда с много апартаменти/ бяха съединени в една огромна жилищна площ с просторни стаи и високи тавани. Човек трябва да слиза и да се качва малко за да премине от една стая в друга, поради разликата в нивата на апартаментите. Това бе “мястото”, което посещавах не много често ”някога” , “някъде”.
Има още твърде много такива неща, вероятно важни по отношение на цялото. Трябва да ви кажа обаче, че те са директен продукт на експериментиране във второто състояние.
Каква е стойността им извън това да объркват, до сега не съм научил.
Предположение ми от вяра, подхранвана от въображението ми и опитността която описвам, говори, че живота който тук живеем и индивидуалните ни случки - радости, страдания, е едно велико училище за създаване на наши качества необходими и подготвящи ни за второто и другите състояния на съзнанието зависещи от придобитите ни тук /на Земята/ способности? Велико и даващо обяснение на всички въпроси предположение!
Моите заключения обаче би трябвало да се сравнят с вашите и други тълкувания с различна експериментална класификация.
Цялостната картина може би ще стане по-ясна с помощта на такива допълнителни съобщения.
Всички ние сме готови за други възприятия. Можем с разбиране да приемем перспективата за това, което бихме се опитали да направим в настоящето. Не следва да се твърди, че ние сами можем да внесем в земната действителност тази переспектива. Познанието ни е една малка част от цялото, което може да се появи прибавено и подържано от много, много други малки частици, точно както и ти. Независимо от това с усилието ти в настоящия момент ти можеш да завършиш своя дял и да се върнеш у дома. И не само да се върнеш, но и да споделиш плодовете на онова, което предлагаш, когато тези плодове узреят. Да споделиш вече като наблюдател - не като участник!
Има твърде много за преоценка, което е извън обсега на съзнателното персонално преживяване.
Върнах се за малко, за да ви разкажа, защото всички вие много ми липсвахте там, с вашата игра, емоции, динамика, вяра в това което пишете и преживявате с писането и четенето-НАШИЯТ ЖИВОТ!
За малко само и пак ще си замина.
Здравеййте пак.
Всичко разказано от мен вероятно ще предизвика във вас само недоверие, но аз взех решение да пиша на тези, които подобно на мен вярват и осъзнават безграничните възможности на човешката дейност.
Че кой друг, ако не ние!
|
Поздрави от отвъдното
Поздрави от отвъдното
