По правата движа като действам - директно - БУМ!
А думите са да се употребяват и за да обясняват, а и за наслада на ухото. И да объркват събеседника в спора.
Отклоняваме се от посоката - може ли без идея или не може.
***
Иначе хората не са толкова различни и уникални - нещо, което ама никога не казвай на една жена. Напълно съм съгласен с Определението на трите типа хора от ДХ:
Хората от първата категория са: изрядни секретари, помощници, компаньони. Те са с много непостоянна индивидуалност, но непостоянството им не е благодатно. Услужливи са, грижовни домошари, донякъде находчиви, с чувство за хумор, възпитани, благи и деликатни. С други думи - най-прекрасните хора, които човек може да срещне, но с един огромен недостатък: не могат да действат самостоятелно. Този вид хора изпитват постоянна нужда някой да ги направлява. Под нечие ръководство, независимо колко брутално или антагонистично може да е то, те са направо изумителни. Оставени сами на себе си обаче загиват.
Хората от втората категория съвсем не са приятни. Те са дребнави, отмъстителни, завистливи, ревниви, егоцентрични. Говорят единствено за себе си и обикновено изискват от другите да се съобразяват с тях. винаги вземат инициативата в свои ръце, дори ако това не им е много изгодно. винаги са неспокойни и не знаят какво е отдих. Чувстват се несигурни и вечно недоволни. колкото по-несигурни са, толкова по-зли стават, фаталният им недостатък е, че и човек биха убили само и само да са начело.
В третата категория влизат хората, които не са нито добри, нито зли. Не служат никому, нито пък се налагат над другите. По-скоро са безучастни. Имат възвишена представа за самите себе си, произлизаща единствено от мечтите и самозалъгването им. Ако в нещо са все пак необикновени, то това е във вечното им очакване нещата да се наредят от само себе си. Очакват светът да ги открие и позлати. Освен това притежават удивителната способност да си въобразяват, че държат в ръцете си „ключа за велики дела", които са само във временен застой и които те постоянно обещават да извършат, но така и не успяват, защото всъщност са извън техните възможности.
|