Кастанеда пише: “Изкуството на прикриването означава да научиш всевъзможни трикове за замаскирането си, и то да ги усвоиш толкова добре, че никой да не заподозре как си се престорил на някой друг.”
Днес прикриването не е толкова въпрос на оцеляване за магьосниците, колкото начин те да запазят човешкия си облик и отношения, след като са изоставили уютно топлия, но ограничен човешки светоглед. Начин да продължат да функционират в света на хората, все едно никога не са излизали от него.
Воините сами избират с каква емоционална реакция да се прикриват във всяка социална ситуация. При това те не са неискрени, защото се отдават изцяло на “импровизация”, без да преследват користни цели. “
За един воин да бъде недосегаем означава, че той се докосва до света около себе си пестеливо. И най-вече, той съзнателно избягва да изтощава себе си и другите. Той не използва и не изцежда хората до капка, особено хората, които обича,” казва дон Хуан.
Прикривачите просто не се идентифицират с реакцията си – била тъга, радост или гняв – защото в тяхното сърце е влязла празнотата на безкрайността. Без тази празнота те не биха могли да пътуват в променените състояния на съзнанието.
Прикриването помага на толтека да живее и реагира пълноценно във всеки достъпен свят, без да забравя, че всичко е въпрос на възприятие. А то може да го отведе на друго място във всеки следващ миг.
|