8. „СИМВОЛИЧНАТА СМЪРТ." Въпреки че достигането на тази позиция на СТ се придружава от изключително драматични изживявания, в енергиен план самото изместване изглежда доста скромно - това е просто ВЛИЗАНЕ В МАЛКА ВДЛЪБНАТИНКА ПО СЪЩАТА ТРАЕКТОРИЯ, КАКТО ПРИ ОБИКНОВЕНОТО СЪНУВАНЕ, Т.Е. КЪМ „ОСТА" НА ПАШКУЛА, С НЕЗНАЧИТЕЛНО ПОВИШАВАНЕ ИЛИ ПОНИЖАВАНЕ НА СЪБИРАТЕЛНАТА ТОЧКА В ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО. Особеното на това положение на събирателната точка е в това, че по самата си природа то е нестабилно - при всяко живо същество и на първо място при човека на това равнище на потапяне събирателната точка се стреми да се върне на повърхността. Полетата, които я изтласкват, са наистина силни. Хитростта е в това, че удържането на перцептивния център в това неестествено положение предизвиква верижна реакция за разширяване на светенето на осъзнаването - именно там отива натискът на полевите сегменти. В резултат осъзнаването става значително по-ярко и се разпространява последователно на голяма площ, независимо от това с какво се занимава войнът.
Запазването на позицията на “символичната смърт” автоматично довежда до непрекъснато засилване на съзнанието.
След" известно време енергообменът се променя така, че връщането на събирателната точка в началното й положение става изобщо невъзможно.Изтласкващите полета се оказват енергийно по-малко плътни от самия център на осъзнаване.
От този момент събирателната точка започва непрестанния си „дрейф" навътре в пашкула и да се спре това движение е също толкова трудно, колкото и да я накараш отначало да се задържи в тази особена позиция. Това е не особено разработвана, смятана за “трудна” позиция.
В толтекския нагуализъм изкуството да се използва „символичната смърт" е било на специална почит, като последователите на това направление са се наричали „мъртвите воини". В края на краищата те най-често са ставали ГОСПОДАРИ НА НАМЕРЕНИЕТО.



9. МЯСТОТО БЕЗ ЖАЛОСТ. Постигането на това положение на СТ - „мястото без жалост" - обикновено се постига автоматично чрез дългата безупречност и практикуването на „пътя на воина". Често срещано е е достигането на това състояние при изживяване на силни емоции /припомнете си психо-соматичното състояние след катастрофа или силен стрес напр./. Тук ясно се проявява феномена на преместения център на възприятие – може да наблюдавате физическото си тяло отгоре или отстрани.
Човешкото енергийно тяло има цял пласт полеви структури, който генерира чувството на жалост към самия себе си; подобни пластове са намерени и в качеството на „генератори на страх" и „генератори на чувството за собствена значимост". Толтеките дори ги наричат „трите ремъка", удържащи събирателната точка в нормалната й позиция.

И „трите ремъка" се намират основно в плоскостта на „ивицата на човешките излъчвания":

1. чувството за жалост към самия себе си - В ЗОНАТА НА СЛЪНЧЕВИЯ СПЛИТ, ПОНЯКОГА И ПО-НАГОРЕ - НА РАВНИЩЕТО НА СЪРДЕЧНИЯ ЦЕНТЪР;

2. генераторът на страха - В ЗОНАТА ПОД ПЪПА, КАТО ИЗЛЪЧВАНИЯТА МУ ОТИВАТ НАВЪТРЕ, КЪМ КРЪСТА;

3. генераторът на чувството за собствена значимост - ЕНЕРГИЙНО Е СВЪРЗАН С ОБЛАСТТА НА ПОЛЕВИТЕ СТРУКТУРИ, НАСОЧЕНИ КЪМ ОСНОВАТА НА МОЗЪКА (ОСОБЕНО КЪМ РЕТИКУЛАРНАТА ФОРМАЦИЯ), Т.Е. ПОКРАЙ ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ, КАТО ИНТЕНЗИВНО ОБХВАЩАТ НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ, ЧЕРНИЯ ДРОБ И ЗАДСТОМАШНАТА ЖЛЕЗА.


Достигането на “мястото без жалост” е в частност установяването на такъв вид енергообмен, при който горепосочените зони (слънчевият сплит и сърдечния център), които се намират отдясно на “човешката ивица”, свободно изхвърлят дисхармонични елементи (блокове, незавършени модели, затворени конструкти, носещи невротична информация и пр.) през СТ и “пролуката”. В следствие на това областта на енергообмена около „човешката ивица" се уплътнява и нараства. Особено в зоните, близки до фронталната пластина, където вътрешните излъчвания по принцип са в неосъзнаваем, почти автоматичен режим. Психо-физическа индикация е студена вълна от от областта на центъра на гърлото и на слнчевия сплит, странно безразличие, мигновено рухване да цяла парадигма социални и комуникативни ценности. СТ не плува, а веднага се фиксира с тази позиция. Състоянието на енергийното тяло в зона на безжалостност е далеч от съзерцателността и спокойното уединение. Безжалостността означава трезвост. Един от методите за достигане на безупречност е да стигнеш до “мястото без жалост”.


Заедно с девалвацията на повечето социални мотиви обикновено се късат и централните емоционално-комуникативни връзки.
Именно тук воинът започва да изпитва „възвишената самота на мага"; общуването му с обикновените хора или значително намалява (сънуване), или се трансформира в своеобразна манипулативна „игра" - игра. с един играч, защото само самият прикривач знае смисъла, правилата и крайния й резултат. При подобен тип комуникация обикновените хора винаги са статисти, макар нито за миг да не го подозират.


Макар и да е далече от нравствеността, намерението на “безжалостния войн” винаги е насочено към разширяване на осъзнаването на околните. Твърдостта, безразличието, дори от време на време жестокостта в психиката на „безжалостния" прикриван са само инструменти. Техните „партньори в игрите" са способни да се справят с такава безпристрастна атака и да не се обиждат, да не се озлобяват, да не изпитват отвращение (стандартните модели на реагиране в нашия свят) при едно-единствено условие: да приемат нещата леко, да са променливи, да не приемат нищо насериозно, включително увлечените в играта „безжалостни" прикривани. Хората, способни да участват в понякога съвсем не безобидните игри на безжалостните воини, дон Хуан нарича „добри тонали".


Той почти мигновено губи съвкупността съвкупността от личностни смисли („кой съм аз", „какъв искам да бъда”, „каква е ценността на уникалната ми личност" и т.н.), които за обикновения човек цял живот са абсолютно необходима психическа опора.
Известно време магът изобщо не знае за какво да говори с околните. Някои воини, предразположени в по-голяма степен към разговори, започват да измислят „приказки". “Разказването на приказки” става един от любимите методи на прикривачите. При него истинската информация или изобщо не може да се схване или се предава в неузнаваем вид, но пък на съплеменниците им е било интересно.


Психоенергийното преместване на събирателната точка в „мястото без жалост", разбира се, е съвсем тривиалното ПОТЪВАНЕ НА ПЕРЦЕПТИВНИЯ ЦЕНТЪР ОТ „ВДЛЪБНАТИНАТА" НАВЪТРЕ И НАДЯСНО В ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО (ЕТ) на практика по същата траектория, характерна за толтекското сънуване.


Има известен риск СТ да попадне в енергоинформационната зона, запълнена с агресивни конструкти на безсъзнателното, и да се отклони към крайно десния край на „човешката ивица".
В такива случаи магът става все по-жесток и личното му намерение започва само да вреди на обикновените хора.


При трансформиране на базисните комплекси, СТ променя своята позиция, отклонявайки се нагоре, навътре и наляво, като се стреми към положението, типично за ранните етапи от еволюцията на човешката раса. Това положение на СТ е много подобно на позицията на повишено осъзнаване, която обаче е разположена по-дълбоко и точно по централния меридиан на ЕТ. Звучи изключително лесно или неясно при прочитане, но изисква сериозна задълбочена работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите