2. „Пазителят на тъмата (мрака)" („Черния Чикомосток"). Областта на мрака; физиологически областта от епифизата към тилната кост, обхващаща малкия мозък. В нея се съдържа негативната визуална информация - всичко, което е изтласкано, забравено и блокирано от защитните механизми на психиката. По-голямата част от тази информация представлява отрицателни халюцинации, които на езика на символите могат да предават на съзнанието неприемливи и неприятни за него неща.
Пълният преглед непременно изисква и преход из „пещерите на Чикомосток", които според толтекската митология са мрачната прародина на тези отблъскващи неща. Магът-ясновидец рано или късно е длъжен да посети „пазителя на мрака", иначе виденията му ще станат несвързани, безсмислени и глупаво възторжени.
Позицията на СТ, която поражда „ясновидството", активизира снопа излъчвания, стигащи до епифизата и до по-отдалечени области.



3. Траекторията на сънуването. „Толтекското сънуване" обикновено предизвиква два типа изместване на събирателната точка.


Първия можем да наречем „прав", понеже траекторията му е ПОЧТИ ХОРИЗОНТАЛНА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЪРВОНАЧАЛНАТА ПОЗИЦИЯ („ВДЛЪБНАТИНАТА"). В осъзнавания сън събирателната точка се измества към щитовидната жлеза или малко по-надолу, като обикновено не навлиза в областта на гръбнака; интерпретацията в рамките на тоналния механизъм е доста по-сложна, ако събирателната точка пресече сърцевината на „пашкула". Осъзнатото сънуване е най-просто в случаите, когато събирателната точка се движи отляво надясно и относително хоризонтално, т.е. към гърловия център. Тук, както свидетелстват практикуващите Тенсегрити, обикновено се натрупва голям запас психична енергия, която се използва за сънуване или за прикриване.
Основата на гърлото е естествен резервоар за интересуващата ни енергия, тъй като именно говоренето фиксира събирателната точка и ни лишава от перцептивна свобода. Ние сме привързани към света, за който непрекъснато говорим; когато млъкнем поне за няколко минути, получаваме глътка свеж въздух - натрапчивият „аз" млъква, собствената ни значимост се оказва абсолютно ненужно бреме, а самосъжалението поражда неприязън.
Центърът на говоренето (гърловият център) е така здраво свързан с мозъка механизъм, че да го спрем означава почти същото като да изключим безсмислено работещата половина на главата си. Цялата рационална дейност на психиката е изградена върху онова, което англичаните наричат self-talking: непрекъснатата психическа реверберация, потвърждаваща и затвърждаваща всеки външен сигнал, обсъждането, о-значаването, структурирането, преработването на потока сигнали във функционални модели - конструкти, концепти, гещалти, които в цялата си съвкупност творят описанието на света - подредената целокупност, в която живеем, нещо повече, която се опитваме да преобразуваме по такъв начин, че ratio да не остави място за чужди елементи, противоречиви фрагменти и неща, отричащи изградената система.
Зоната на Вернике - делът на мозъка, в който протича вербализацията и семантизацията на информацията - е неврологично пряко свързана с гърловия център (центъра на речта). Когато се измества в гърловия център, събирателната точка активизира зоната на Вернике чрез артикулационния център, зоната на Вернике на свой ред активизира онези области на мозъчната кора, които управляват осмислената, значеща реч, а чрез тях - и нервните структури, управляващи артикулацията.
Ще рече, имаме пред себе си затворен цикъл: събирателната точка активира съответните дялове на мозъка (като с това провокира дискурсивния начин на мислене), а мозъчните центрове активират речта (вербализацията и артикулацията).
Оттук следва, че ЦЕНТЪРЪТ НА ГОВОРЕНЕТО Е ЕДНОВРЕМЕННО И ТРИГЕР, И НАЧИН НА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ОПИСАНИЕТО НА СВЕТА.
Спирането на вътрешния диалог е естественият и най-ефективен начин на „спирането на света", на проникването в променени режими на възприятие.
Когато СТ се движи почти хоризонтално покрай „човешката ивица" (отдясно наляво) и траекторията й съвсем леко се понижава в областта на горната част на гръдния кош, основният център на психоенергийната активност е в гьрловия център (ЦВР – центъра за вземане на решения) и „обявяването на намерението" става конкретна магична практика.
Същевременно спирането на вътрешния диалог се превръща в невероятно силен магичен акт: често то означава или „спиране на света", или задължителен преход в друг режим на възприятие.


Традиционното „толтекско сънуване" не винаги непременно се придружава от спиране на вътрешния диалог. Ако гьрловият център е активиран, сънуването може да се съпровожда от вътрешен разговор и обширни коментари по повод на видяното; нещо повече, „гласът на пратеника", толкова често споменаван от Кастанеда и приписван на „безмълвното знание", по принцип е само проекция на безсъзнателния материал, приел вербална форма, върху визуално-аудиалния продукт на сънуването.
При хоризонтално изместване на събирателната точка психоенергийният пресинг влияе основно върху зоната на Вернике-Брок, ретикуларната формация, епифизата и, както се смята, върху кохлеарната част на слуховия лабиринт.
„Звукът" или неговата имитация се пораждат в по-дълбоките структури на мозъка - там, където протича сензорният синтез и неговият последователен анализ в различните сензорни канали (аудиалния, визуалния, кинестетичния, обонятелния, полевия и др.). Ще рече, „гласът на пратеника" или е специфична халюциноза, или специално „разлагане" на излишната интерпретация, идваща от необичайния режим на перцепция.
Колкото до визуалния канал при сънуването, той без съмнение не бива да се пренебрегва. Трябва да отчитаме нестабилността на визуалната перцепция, наличието на архетипи и мислоформи, пробудени за живот от миналия опит, подвижността и своеобразието на сънуваните феномени, съвсем не случайното им „съвпадане" с реалните на първото внимание, и дори нещо повече - че пророческите им и загадъчно синхронни случаи и често лесно разшифруемият им символизъм пораждат очевидни подозрения.
Можем да предположим, че в дадения случай гърловият център се явява своего рода транслатор на невербализуемото знание на нагуала. Очевидно разговорът е един от начините да се влезе в контакт с тонала, символичен начин, който трудно се поддава на разкодиране, начин, демонстриращ принципно различен, недискурсивен тип мислене.


Едно друго изместване на СТ можем да наречем „косо", понеже се извършва ОТ ПЪРВОНАЧАЛНАТА „ВДЛЪБНАТИНА" КЪМ ДОЛНАТА ЧАСТ НА ГРЪДНАТА КОСТ.
Като пресича енергийното тяло на човека под този ъгъл, събирателната точка отначало се фиксира в пластовете близо до задната страна на пашкула. Тук се сьбират онези светове на възприятието,
за които знаят поне две-три години практикуващите толтекска магия. По-близо до оста фиксираните позиции на събирателната точка пораждат съновидения с все по-космически характер: други планети, незнайни същества и подобни. Обикновените сънувачи не могат да преодолеят „оста" на пашкула. Следва или „излизане от тялото" (по най-неочакван начин), или пропадане в така наречената „светеща пустота". (За някои мистици именно тя е целта на упражненията им.)
Сънувачът, който преодолее,,оста", полага с това началото на тотална трансмутация на цялото си енергийно и физическо тяло.



4. Траекторията на прегледа. Прегледът е просто повторно изживяване на собствения ни живот, което се интензифицира от ритмичното дишане. Важни са само два момента: 1) последователността на прегледа и 2) правилното използване на дишането.
Прегледът винаги се почва от настоящия моменти свършва с началото на живота, като събирателната точка винаги се движи покрай човешката ивица от началната си позиция към наталната и дори пренаталната област (т.е. ПРИБЛИЗИТЕЛНО ПОД ЪГЪЛ 45 ГРАДУСА НАДОЛУ). Пo този начин събирателната точка отбелязва последователните фази на растежа на енергийното тяло. Всеки незавършен гещалт, психична травма или друг емоционален опит непроизволно фиксират движението на събирателната точка по този път, като довеждат до ярки и не винаги приятни спомени.
Перинаталната фаза се придружава от бурни соматични прояви - гърчове, почервеняване на кожата, неконтролирано уриниране, дефекация, пристъпи на задушаване, причинни страхове, немотивирана двигателна активност и т.н. Наталната фаза се характеризира с апатичност, често придружена от коматозно състояние. Пренаталната пък - с много парапсихологични прояви, защото СТ излиза от пашкула през фронталната пластина в областта на „пролуката"; може да се наблюдава психокинеза, астрална проекция, телепатия и пр.) С други думи прегледът е „биография наобратно” и събирателната точка се държи по съответния начин.
Холотропното дишане и/или ребърдинга спомага за директното преместване на СТ в тези позиции.