Съществуват някои „зони" или „пластове", около които събирателната точка се премества най-лесно. Първо, те са разположени на диска в „пашкула", който дон Хуан нарича „човешка ивица на излъчванията". Второ, като цяло можем да посочим две статистически усреднени траектории, по които обикновено се придвижва събирателната точка. ТРАЕКТОРИЯТА А води нагоре, към темето, и често изкарва перцептивния център извън енергийното поле на субекта, като предизвиква феномена на астрална проекция или „излизане от тялото/напускане на тялото". ТРАЕКТОРИЯТА Б е насочена навътре (към центъра или надолу), към фронталната пластина на „пашкула", т.е. към гърловия център, гръдния център или по-надолу - към областта на гениталиите. Тази траектория е характерна за събирателната точка по време на сън, а също и по време на СЪНУВАНЕ НАЯВЕ, т.е. по време на потапянето на перцепцията в световете на второто внимание.


Трансформацията на енергийното тяло се изразява в това, че активираните области променят характера на енергообмена си с външното поле: енергообменът става много по-интензивен и във все по-голяма степен се контролира от полето на ясно осъзнаване. В резултат на тези процеси СТ придобива способността не само относително свободно да се движи в тези зони, но и лесно да се фиксира във всяка област, принадлежаща на съответните полета. Всяка волева или случайна фиксация видимо разширява „халото" около себе си. Психологически това се изразява в забележимо разширяване на осъзнаваното психическо пространство (както вътрешното, така и отнасящото се към външната перцепция). Енергетичният ефект са по-ярки “бразди” – пътища за преместване на СТ в човешката ивица.
Постепенно „следите” се сливат и се разпространяват вътре в енергийното тяло - от обвивката (обикновено откъм задната пластина) към оста. Така след дългогодишна практика се подготвя своеобразен полигон за свободно пресичане от събирателната точка на целия „пашкул" - от задната пластина към фронталната, в областта на „пролуката".
Според терминологията на дон Хуан този перцептивен „взрив" се нарича постигане на третото внимание. Толкова рязко разширяване на енергообмена вероятно води до верижна реакция и целият обем на енергийното тяло става достъпен за полето на ясното осъзнаване.


Когато СТ се движи хаотично - предимно по повърхността на „пашкула", понякога се потапя в близките до повърхността пластове, където често се върти като пумпал, вероятно в опит да извлече възможно повече потенциално информативни структури от все още неидентифицируемия сензориум - само на първите етапи на изграждане на осъзнаването (преди пълноценното включване на социалните стереотипи на перцептивното научаване). За съзнанието на едно бебе подобни моменти могат да бъдат наистина драматични, но те обикновено се изтласкват напълно от доминиращите перцептивни схеми - от света на възприятие на първия тип внимание. На възраст 4-5 години децата обикновено забравят „странните" си сънища, „чудните" си фантазии и т.н. Светът на тонала на възрастните поема пълната власт.
И все пак СТ винаги запазва потенцията си за движение и я проявява, стига стандартният (нормативен) сензориум да се отдръпне или да се промени. Движението й обаче при наличието на обучен (социално ориентиран) тонал вече съвсем рядко бива хаотично.


Разликата между придвижване и преместване на СТ. Преместването е цялостна промяна на позицията, толкова крайна, че СТ може дори да достигне до други снопове от енергия вътре в нашата всеобхватна сияйна маса от енергийни полета. всеки енергиен сноп представлява съвършено различна вселена за възприемане. Придвижването от своя страна представлява своеобразно малко преместване вътре в снопа от енергийни полета, който ние възприемаме като „света на ежедневието". Магьосниците гледат на НЕПРЕКЛОННОТО НАМЕРЕНИЕ като на катализатор, задействащ техните неизменни решения, или обратното - неизменните им решения са катализатор, тласкащ събирателната точка към нови позиции, които на свой ред предизвикват появата на непреклонно намерение. Магьосниците навлизат в този друг свят, за да черпят оттам енергия, мощ, разрешение на главни и второстепенни проблеми, или за да срещнат невъобразимото.


Може да се каже, че НЕПРЕКЛОННОТО НАМЕРЕНИЕ е лъка, ВОЛЯТА – тетивата, а ПРОИЗВОЛНОТО ВНИМАНИЕ – стрелата.