ИЗМЕСТВАНЕТО НА СТ КАТО ОСНОВЕН МЕХАНИЗЪМ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА. ТРАЕКТОРИЯ НА ИЗМЕСТВАНЕ.


Когато се говори за „обработване и предаване на информация", става дума именно за начина на възприятие.
Концепцията за СТ свързва всички процеси, протичащи в човешкото тяло, с модуса на перцепция. Човекът е способен да промени начина на възприятието си под влиянието на получена информация с абстрактен характер. Търсенето на сензорни сигнали, потвърждаващи приетата за сведение информация автоматично измества СТ в тази област, където е възможно да се синтезира съвкупност излъчвания, съдържащи търсения или близък до него по съдържание сигнал.
При незначително изместване на събирателната точка могат да се наблюдават феномени като (от загадъчните изцеления и ходенето по жарава до появата на стигмати). Мащабните измествания на перцептивния център, възможни само в резултат на придържането към специална дисциплина, довеждат до мащабни метаморфози на човешката природа.
Лесно е да се разбере, че търсенето на сензорна информация и следователно изместването на СТ се осъществява от страна на човека с помощта на произволното внимание, благодарение на практикуващият придобива реалната възможност съзнателно да регулира цялата съвкупност на енергообменните процеси, протичащи в организма на субектите на възприятието.


ВНИМАНИЕТО е ключът за промяната на режима на перцепция, тоест за специфичната промяна на енергообмена.
Известно е, че главният регулативен център на вниманието е свързан основно с челните дялове на главния мозък и частично - с теменната област. Оттук следва, че КОНЦЕНТРАЦИЯТА ВЪРХУ сахасрара-чакра и аджаня-чакра (ЦЕНТРОВЕТЕ НА ТЕМЕТО И МЕЖДУ ВЕЖДИТЕ) НЕИЗБЕЖНО ВЛИЯЕ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ПРОИЗВОЛНОТО ВНИМАНИЕ НА СУБЕКТА. Един от ефектите на ширшасана (стойката на глава в класическата йога) също е подобряване на работата на вниманието поради усилване на притока на кръв в тези зони на мозъка. Техниката на разсейване на вниманието във визуалното поле например, която наглед няма пряко отношение към дадения обект, въпреки това поражда доста голямо напрежение именно в челните дялове (това е лесно забележимо дори без специални прибори: дългото „разфокусиране на погледа" може да доведе до усещане за тежест или известна болка в областта на челото). Ще рече, това упражнение има двойствен ефект: пренагласява визуалната перцепция и повишава качеството на вниманието. И едното и другото добре подготвят възприемащия апарат за непривичен режим на работа.


ПРОИЗВОЛНО ВНИМАНИЕ: Основното при него е концентриране на вниманието върху произволно избрани обекти, точки. Изолира (и определя) избрана група сензорни сигнали, като подтиска и отслабва другите. Сталкингът, като изкуство за работа с вниманието, е насочен към фиксиране на всяка промяна на възприятие. Съчетан със съответното намерение, той е най-сигурният път за преместане на СТ. При трансформацията на големи обеми от енергийното поле, преместването на СТ е предимно усещане на енергийното тяло /ЕТ/ и това е свързано със специфично осъзнаване – чувствителност, водеща към реактивно поведение. Изчистеният тонал тук играе голяма роля.
Обикновено телесните кинестетични усещания са туширани пред водещата визуална перцепция. Чувството на прохлада в гърдите, определени трептения в тялото, повеи на вятър и др. са обикновено усещания, които дават странна дезориентация на привичното осъзнаване по отношение на пространство и/или време.
За постигането на цялостност във второ внимание е необходимо да се построи условен модел на възприятие, система от координати; да се структурира опитът от модела на първо внимание. Фиксиращите “котви” на възприятие карат изследователя да интерпретира външни за привичното осъзнаване сигнали, придавайки нов, вариабилен облик на съществуването. Фиксирането върху нетипичните за първо внимание процеси на ЕТ “изтласква” самоусещането и възприятието в неиизследвани области. Последващото им продължително енергийно ефективно отработване освобождава пътя на СТ към света на второто внимание и абстрактното намерение. Поддържането на активни социални взимоотношения и запазването на социално приемлива маска е доста труден, но и ефективен вариант на практиката. Не е лесно поддържането на немерение за променено възприятие, защото тонала има сконност за връщане към обичйната си ригидност. Съхраняването на вътрешно съзерцание на фона на активната комуникация в стандартния тонал е истинско предизвикателство. Импринтните ядра са подвижни и са способни на безкрайни мутации. Сталкингът фиксира СТ в произволно избрано положение и обезпечава пълноценния енергообмен на тялото с външните полета, като поддържа състояние на безупречност, проследявайки първо внимание и отваря врати към ...


Произволното внимание лесно сменя своята посока и интензивност, като използва модели на възприятие, които не изискват потвърждения. Сложните семантични конструкции и работата със шаблони кара вътрешния диалог да повтаря законите на описанието, използвайки ПРОИЗВОЛНО ВНИМАНИЕ. Произволното внимание се проследява лесно, тъй като е свързано с усилие на осъзнаването – обхваща най-плътните области на описанието, предлагащи няколко /ограничен брой/ избора на поведение.


Произволното внимание може успешно да се конкурира с импринтите /базалните компоненти на общочовешкия тонал/ и - в резултат на правилно и последователно използване на точните технологии и да ги трансформира така, както и тези условности и конвенции, внушени на възприемащия в процеса на социалното научаване.
Не се замисляме над същността на извършваната работа, а нали всичко се свежда до СТ - даже тогава, когато произволно концентрираме вниманието си върху опашната кост или дланите. Енергийният смисъл на актовете на съсредоточаване е в ОТДЕЛЯНЕТО И УСИЛВАНЕТО НА СНОПА ОТ ЕМАНАЦИИ, СЪБРАН ОТ ПЕРЦЕПТИВНАТА МАТРИЦА. И само оттам, от матрицата („СТ”), обратният сигнал на възбудените от вниманието еманации „предава” активността към определена област на енергийното тяло.
По такъв начин вследствие на произволната концентрация на вниманието сигналът на активността („курсиращ” между избрана точка или канал от енергийното тяло и събирателната точка) непрекъснато се усилва, създавайки нов (избран от нас) режим на енергообмен със средата.
Така че техническите навици за СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ и РЕЛАКСАЦИЯ са съвършено необходими аз-ове в работата за самотрансформация.


При произволното внимание /възприятие съществува активност на съзнанието, насочена към възприятие на самото възприятие. Там обект на осъзнаването са не толкова външните обекти, колкото усещанията. Това състояние се нарича “гранично”, тъй като вниманието се колебае между лявата и дясна страна. Непривързаността дава свобода на осъзнаването и това не са само думи.


Произволното внимание е пряко свързано с намерението. Можеш да преместиш СТ, само възнамерявайки го. Понякога лудостта на човека се изразява в това, че усещайки, че е преместил своята СТ, той се опитва да я придвижи по-натък, по-далече, да я фиксира към безкрайните линии на света и да се опита да издърпа осъзнаването си там. Какви смели опити...


Упражнения: Практически упражнения за произволно преместване фокуса на внимание биха могли да бъдат напр. “свалянето” или “издигането” на вниманието съответно под и над обичайно възпринимаемата зрителна област. Изключително лесно е преместване на вниманието /виждането/ на около 30-40 см зад теменната област. Физическите проявления са “дърпане” на цялата глава назад, всмукване назад и пр., а психоенергийните са подобни на тези при “походка на силата”.


Цяла поредица упражнения са насочени към усъвършенстване на произволното внимание и активизиране на несвойствени за нормалното съзнание начини на възприятие и задействането на различни, необичайни интерпретационни схеми и всички те на първо място са средство за промяна на формата и на функционирането на енергийното тяло. Към този вид упражнения се отнасят: не-правенето, правенето, прегледа, прикриването и, разбира се, сънуването и др., а неизбежен резултат от тях е трансформацията на енергийното поле на субекта.


Всяка траектория на изместване на СТ остава видима (т.е. заобиколена от по-интензивно светене) още известно време след момента на самото изместване. Онези снопчета нишки на „пашкула", които са били на пътя на движещия се перцептивен център, биват подложени на активиращото му въздействие и проявяват това с по-ярко светене на осъзнаването отколкото нишките извън траекторията на изместване на събирателната точка. СТ започва да “разпознава” необхванатите досега снопове.