Сънувачите могат да изместват СТ на всяко възможно място в сияйното яйце. По средата на органичната лента се възприема светещ свят не от обекти, а от енергийни полета. Ако такива измествания в дълбините на органичната лента не стават при сънуване, а непосредствено в будна осъзнатост, говорим не за сънища, а за „ВИЖДАНЕ". „Виждането" по принцип прилича на сънуването, само че става от различни изходни точки. При сънуването се използва естествения импулс на изместването в съня, докато за „виждането" СТ трябва да бъде придвижена волево.
Прикриването като контрол на поведението в ежедневния свят, също е подчинено на тази централна цел. Виждащите са измислили тази система, защото са установили, че необичайното поведение, ако го поддържаме непрекъснато, кара СТ да завибрира, да затрепти. В такъв смисъл всички техники на неправенето създават такъв ефект върху СТ. С времето този ефект се натрупва и най-накрая прикривачите стават способни да движат монтажната си точка волево и свободно посредством манипулации със собственото им поведение.
Сънувачите за разлика от това използват естественото изместване на СТ при осъзнат сън. При всеки човек, когато спи и сънува, СТ се придвижва много навътре в светещото яйце, но средният човек няма никакъв контрол върху тези процеси. Осъзнатото сънуване позволява именно такъв контрол. Сънувачите не контролират изместването на СТ само по себе си, защото трябва да разчитат на съответната посока на естествено изместване в съня. Те пo-скоро се научават - и това е разликата от нормалните сънища - да я закрепват здраво на новата позиция. Единствено по този начин е възможно събирането на цялостен нов свят, като с опита практикът добива и контрол върху посоката на изместването.
Трети метод за изместване на СТ е „ОВЛАДЯВАНЕТО НА НАМЕРЕНИЕТО".
Едно от интересните премествания е когато СТ се доближи до средата на светещото яйце и се появяват различни типични съдържания: първо, напр. срещата с „ЧОВЕШКАТА ФОРМА", която толтеките отъждествяват със западноевропейската представа за Бог. Това е онази същност, която ни е създала по свой образ и подобие - независимо как се описва това в юдеохристиянската история за сътворението. Най-често тя се явява като фигура от светлина, която иначе е оформена досущ като човек. Тя е нашият истински праобраз, матрицата, по която сме формирани. Трудно е да се опише несравнимото чувство на щастие, което можем да имаме при среща с човешката форма. Съгласно толтекските учения тази форма обаче няма действителна власт, защото не е идентична на онези сили, които управляват съдбата ни.
Тоналът ясно различава собствените си конструирани образи от външните сензорни комплекси само в условията на енергиен баланс. Дори най-повърхностните странични измествания на СТ могат да породят илюзии и разстройства на възприятието. Всички знаем, че в състояние на силен психичен стрес човек може да приеме собствените си продукти на безсъзнателното (образи, идеи, думи и т.н.) за външен сигнал. („стори ми се", „привидя ми се" и т.н.). Понякога дори възникват кратки халюцинации - визуални, слухови, кинестетични.
Какъв ефект може да предизвика страничното изместване на събирателната точка в променен вече режим на възприятието, когато тоналният механизъм е в състояние на значително напрежение и се опитва да „сглоби" света от непривични комбинации на непознати сигнали? Някои снопчета излъчвания ще са прекалено засилени, други - неадекватно отслабени вследствие на резонансните процеси, характерни за лявата или дясната страна на пашкула. Тоналът започва сам да продуцира сензорна информация, като използва архетипните конструкции, залегнали в личното несъзнателно или в несъзнателното на вида. В полето на възприятието се появят или плашещи, или прекрасни образи, пейзажи и ситуации. Които на свой ред могат да предизвикат силен изблик на емоции, съпровождан от поглъщане или отделяне на енергия. Следва повторно странично изместване, което поражда още по-емоционални видения. И през цялото това време ще ви се струва, че наблюдавате някаква последователност от външни събития: или все по-ужасен кошмар, или все по-безбрежен океан от блаженство.
Много мистици, които не са знаели за съществуването на „човешката ивица" и за това как тя функционира, съвсем убедено са вярвали в откровенията, получени от страничните измествания на събирателната точка. И са си мислели, че наистина слизат в „ада" или се издигат в „небесата". Нещо повече - мъчели са се да повторят тези съвсем безплодни опити.
Важното е да запомним, че ТОНАЛЪТ ЛОШО РАЗГРАНИЧАВА ВЪНШНИТЕ И ВЪТРЕШНИТЕ СИГНАЛИ. Това трябва да се има предвид при всяко изместване на СТ, дори то да е добре уравновесено. Ако се поддадете на емоциите си или усетите, че няма да можете да ги овладеете, знайте, че съдържанието на перцепцията при изместване на събирането почти изцяло ще е плод на въображението ви.
Тези процеси се пораждат не само от емоционалния, но и от енергийния дисбаланс. Има ситуации, в които човек изпитва наглед безпричинна потиснатост, меланхолия, или обратното - бодрост, веселие и оптимизъм. Обикновено това е резултат от неосъзнаваните взаимовлияния на вътрешните и външните полета! Организмът и сам, без влиянието на психиката ни, от време на време излиза от равновесие и започва по-активно да поглъща или излъчва енергия. От енергийният тонус зависи траекторията на изместване на СТ.
ДИНАМИКА НА ТРАНСФОРМАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ В ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО
Тригерът (включващият механизъм) винаги е зоната на възбудените нишки, които изискват по-активен и целенасочен енергообмен, след като СТ ги е „бранувала" с изместванията си. Този район обхваща част от задната пластина на пашкула и някои други излъчвания, намиращи се под съответния фрагмент на задната пластина.
Енергообменът на пашкула се осигурява от контакта му със Земята - най-мощния източник на енергия, който подхранва всичко живо на нейната повърхност. Тъй като естественият и най-активен канал, по който минава енергията, е в „корена" на човешкия пашкул, тъкмо там почва да се променя структурата, общият обем и усуканите енерговлакна.
|