|
на магия
(есссенце, посветено на иизката, да си го яде на закуска)
Аз не бях тук, когато се случи. Пристигнах малко след началото… тъкмо навреме да подхвана работата, преди да се разпадне след първоначалната ядрена сила и еуфоря..
Но, разбира се, участвах в него. Ние всички участвахме в него чрез намерението си, макар и някои да са все още дотолкова замаяни, че не могат да дойдат на себе си, да се осъзнаят и да си дадат ясна сметка за случилото се.
Та, като връхлетях като второ природно бедствие кажи-речи веднага след началното, магията тук все още беше гъста като едновремешно шипченско биволско мляко. Направо с нож да я режеш. Носеше се на талази, на талази. Нищо друго не ти остава, освен да плуваш в нея, да се плацикаш, да се закачаш неразумно, да се дивиш и да изпадаш на воля във второто внимание…
Хубавото на това време, мигове след началото, е че, почти всички бяха в едно и също разположение на духа, което им помагаше по някакъв неведом начин, като че ли от само себе си да си придвижват СT едновременно и по една и съща траектория. Е, разбира се, имаше и “дървенияци”, които се обаждаха ни в клин, ни в ръкав и не на мисто. В интерес на истината, те може би се опитваха да влизат в тон с клубното звучене, но не им се удаваше и фалцетираха.
Най-интересното е, че клубът беше създаден от не толкова побъркани на тема “кастанеда” и не толкова в час с него, хора, както можеше да се очаква. Някои от тях, след като си свършиха работата, за която се бяха предназначили, се оттеглиха. Други останаха и осигуриха приемствеността, трети влизаха чат-пат да разлайват кучетата, четвърти… и т.н.
Защо казвам, че не съм присъствала на пръкването, но съм участвала. Щото простоо преди да се гмурна в интернетната виртуалност, знаех, че там трябва да има един пространствен мехур, в който да властва точно този вид магия, донхуановска, кастанедиянска … всъщност някоя от техните разновидности. Явно с доста народ сме имали едно намерение, за да се “взриви” то в един момент.
Няма да се връщам много по-назад, когато магическото очакване, рисуваше картина на човешки субстанции, които все някога трябваше да изплуват от прединтернетната епоха във виртуалния квартал на НМВ.
Магията затова е магия, защото не може да се заковаваш със словесни габари и нагледно да разфасоваш като гангренясал крак на дисекционна маса в моргата, за да показваш на “дървени “ студенти-медици сухожилята й.
А някои тук точно това очакват, изискват, изнудват. И разбира се, когато магията (иначе каква магия щеше да е тя) се изплъзва непрекъснато от кръвожадния сатър, те гледат присмехулно и подигравателно “побърканите будали”, уверени в здравия си разум.
А магията е като онези хипотетично съществуващи елементарни частици. Ту се появява, ту изчезва и а си решил да я фиксираш втренчено, за да я измериш, изчезва яко дим, все едно никога не я е имало… Можеш да я мернеш с периферното си зрение, а да й се насладиш – само когато “се правиш, че те няма”…
Та, тва го обяснявам за онези, които ша кажат.. “ е, кво толкоз, нал влизаме, нал виждаме, не само никва магия няма в КК, ми само една вятър и мъгла… и побърканости…
Та, тогава, в началото, малко след избухването на КК, всичко се получаваше от само себе си… Вярно е, че хановизма още тогава си пробиваше път, но ние (все още досега неизвестно кои точно), се правехме на “дръж ми шапката” и че ни няма, демек “пей си пенке пенкелето, кой ли та слуша”, а хановистите все още се чувстваха като в небрано лозе. Демек, размахват си те назидателно показалеца, чукат с напръстника по дебелите зелени кратуни, появяват се сегиз-тогиз да “ инспектират”, плашейки гаргите. Имаше и “постоянно присъствие”. 2 вида. Мълчаливо и натрапливо-досадливо. В различни десени и разцветки, но най-вече в оня ръждиво-лъйняния цвят “охра”. Но тогава беше “нашето време”. На магията!
Влизахме си в тона, ходехме по въжето, по ръба на острието даже, но балансирахме умело, остроумно, вдъхновено и жизнерадостно. Понякога безобразничехме, гротескничехме и нарушавахме “добря тон”, което изнервяше здравия разум на здравомислещите. Но всичко се получаваше от само себе си пълнокръвно, истинско, очарователно. Направо художествено, един вид… И най-важното, без никакво усилие, без никакъв зор, никакъв умисъл и предумисъл. Не се познавахме и пет пари не давахме кои сме и защо сме… играехме.. аз поне играех... като безгрижни деца, птици, маймуни или каквото и да е там.
Беше магическо, щот нямаше усилие, ставаше от само себе си, неочаквано, внезапно, изневиделица. Ей, тва е една от главните особености на магията. Имаше пълен хаос, присъщ на големия взрив и първите мигове след него. И тук-там сред този хаос се подреждаха “светове от ред” във “виртуално-пространствени мехури”.
Цялата работа се скапа, като се нахендрихме хууубавичката, като “гемия о коралов риф”, когато всичко стана редовно, прошнуровано, прономеровано и подпечатано с божията милост, пардон с администрираното модераторско императорско величие, къде-къде по-височайшо и от божията милост. (Преди туй, разбира се, работата дълго се подготвяше). Сега тук-таме ще се появи някой “магически мехур от хаос” в този “свят от ред”, обаче клубните пешки веднага се нахвърлят с извадени шишове, копия, боздугани, фишеци, абе кой каквот му е под ръка и бързат да го спукат, че да не се установи предишния магически хаос, щото
Има ли хаос, нещата излизат из-под контрол. А контролът е най-важният, нал така. Контрола и властта за контрол. И никакви там безумства! Ни контролирано, ни неконтролирано. Неподчинението, неспазването на правилата на доброто възпитание и правилника за вътрешния ред, фриволността и най-паче непочтителния словесен разврат ша бъдат наказвани жестоко, административно и всякак. Ша се трие, ша се брише, ша се баннва, но голотиите и срамотиите ша бъдат изкоренени. Хановизмът се разбесня и развия червени знамена. Наложи се магията да мине в нелегалност., появи се и партизанско движение и двете с хановизма се хванаха гуша за гуша. От време-навреме отделни анархисти и анархистки групировки объркват сметките и на едните, и на другите. Нихилистите пък, бойкотират всичко и всички. С една дума, установи се господството на тоталитарен тонален ред, както си му е редът и толкоз.
Какво й оставаше на магията тогава!? … освен да се изплези, да пръдне, да обърне гръб и да удари пети в задник.. (Как хубаво го е казал Мао Дзе Дун: “Накъдето и да се обърнеш, задникът ти все назад гледа”).
Настъпва период на “сухия режим”. Време е за контрабанда на магия…
(Следва продължение, когато и ако имам вдъхновение!)
|
Големия взрив
Големия взрив
