Някога изпаднах в клинична смърт. През процепа на смъртта сякаш можеш да видиш онази част от пътя си която винаги остава невидима и недосегаема докато си в обсега на светлината на ежедневието.Чрез смъртта виждаш най истинските моменти от живота си. Достигаш с лекота отговорите на въпросите които си търсил приживе, но определени по много по дълбоката приоритетност на Битието. . Чувствата които си търсил безнадеждно разпилени в хората които си срещал, стават новата ти стара естествена среда.
Истината е естествен критерий вътре в теб. Единица за неотклинение

Когато смъртта реши за теб да се върнеш никога не си вече същият дори и да правиш всичко както преди. И не можеш да изпитваш истинска жал за нечия смърт защото не изпитваш жал и към себе си. Но изпитваш нещо което бих нарекъл безкрайно разбиране и приемане. Сякаш един от тези с които си говорил е станал и си е тръгнал с усмивка защото просто е дошъл момента да продължи по пътя си. Нещо което ще направиш и ти когато дойде момента да продължиш.
Чао Пътник . Драго ми беше да си побъбрим.
На добър път, приятел Добре си поиграхме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите