Една от особеностите на местата на силата, е че те се самозащитават. Например местността Чаирски езера в Родопите, до Чамла също ми се струва силно място.

Преди до него имаше път. Всяка година в началото на Август огромно количество хора с палатки отиваха в местността Чаирските езера.
Там коли, палатки, хвърляне на отпадъци, консуматорщина до небесата.

След година две обаче какво стана? В един порой моста към местноста падна. Чаирска река го отнесе като придойде. Там има едно място Пияната гора. Почвата се движи непрекъснато и дърветата са като пияни, залитат. В пияната гора пътя започна да става непроходим и да се губи.

Друга поредица от силни порои в района разрушиха пътя. Сега няма кой да го направи щото трябват огромни средства.

Така мястото отнова стана недостъпно за коли и случайни посетители.
Като ходих последния път просто бях възхитен от скоростта с която природата възсановява позициите си. Онези които идват с коли, лягат на два метра от колата, ядат, пият и слушат музика след което си хвърлят боклуците и тръгват обратно за града вече нямат шансове.

Силата бе започнала да възстановява онова което й бе отнето. Беше тишина, беше страшно. Имаше много малинови храсти с огромно количество едри и узрели малини. Дъжд беше окъпал гората и всичко беше неземно.

Ела НАМЕРЕНИЕ, промени ВЪЗПРИЯТИЕТО ни, донеси ни ПОЗНАНИЕ да посрещнем НЕПОЗНАТОТО зад хоризонта.