Пропуснах Бачковския манастир, около километър нагоре към Червената стена има едно параклисче. Там има две вековни дървета. Сядаш с гръб към едното и стоиш няколко минути.
Всичко спира. Ако стоиш повече започваш да чувстваш как започваш да генерираш идеи за решаване на проблемите си които идват от мълчанието. Неописуемо е. Това е място на Силата.
По нагоре ако се качиш в скалите може да видиш места където отшелници са сядали и са нощували. Скалите и затвореното пространство създават възможност спомените от живота да нахлуят в теб. Идеално за отшелници които преглеждат живота си.

Да добавя, че там има един биорезерват. Винаги ми е правило впечатлиние на онова място, че въздуха не се усеща или е друг. Все едно няма въздух, не го чувстваш. Там биорезервата е обявен от Юнеско за защитена зона.

Така че много хора и институции са го усетили това място. За щастие е защитено от коли. Преди нашите българи, консуматори имаха нахалството до ходят чак до параклиса с коли. Палеха огньове, ядат пият, хвърлят си боклука и по-живо по-здраво пак надолу с колата. Но мястото си има естествена защита и сега гледам вече не може да се ходи. Даже направиха бариера и коли не се пускат. Кво да кажа - място на Силата, недостъпно за консуматори и достъпно за хора с отворени възприятия.

Ела НАМЕРЕНИЕ, промени ВЪЗПРИЯТИЕТО ни, донеси ни ПОЗНАНИЕ да посрещнем НЕПОЗНАТОТО зад хоризонта.

Редактирано от Dani на 22.05.07 21:40.