В отговор на:
А ти може ли да усетиш по един пост, човека който го е писал - моментното му настроение, сила , до колко вярва в това което пише, интересно ли му е, логически ли разсъждава, дали не лъже , просто се заяжда и т.н. ? И дали има разлика при теб като четеш постовете на различните никове ?
Ами не мога. Буквите могат да предадат само около 7-10% от цялостното съдържание на общуването. Липсва звукът, но най-вече невербалната комуникация. А най лошото е, че тая липса на информация се допълва от моментното състояние на четящия. В зависимост от настроението си ще предадеш на написаните думи определен смисъл и контекст, който може да е много далеч от замисъла на автора. Ако беше иначе, сега щяхме да четем писмата на ДХ до КК, а не описания от тяхното живо общуване.
В отговор на:
По напредналия би трябвало да е с повече възможности на базата на повече знания и сила. Иначе за възможностите пред начинаещия, че са много много са, но дали ще се реализират ?
Важен е потенциалът на възможностите. Ако човек трупа много знания, в един момент ще се окаже с такава затегната мисловна примка около врата си, че няма да може и малкия си пръст да мръдне, без да се съобразява с някое правило.
Нека ти дам един пример: Тука има доста хора, които не искат да се снимат или пък да им се записва гласът. Защо? Ами защото така пише в някаква си книга. Духът линеел и т.н. Само че пропускат малката подробност, че това се е отнасяло за общуване между учител и ученик, при което е имало уроци за лявата и уроци за дясната страна. И е нямало нужда от записи и снимки - просто информацията се запаметява в тялото.
От друга страна обаче, да не искаш да се снимаш, особено ако не си много фотогеничен, е много лесно. Направо си имаш оправдание да не го правиш. А на всичкото отгоре и духът ти няма да линее, а и егото ще намалее
Баси и якото - велики глупости! Отказа да се снимаш не прави никой нито по-духовен, нито по-осъзнат, но пък правилото е по-силно от стигма.
Предполагам и сам можеш да се сетиш за други примери за изкуствено копиране на поведение, без да има вътрешното основание за това. Пишман прикриването е дори още по-ярък пример.
Само, че едното изкуствено поведение не може да спре неосъзнатата и подтисната потребност за самоизтъкване. Така че в крайна сметка такива хора не остават анонимни.
Ти ще ми кажеш най-вероятно, че примерите се отнасят за хора, които не са напреднали. Че напредналите не пишели по форуми и т.н. и т.н. И се връщаме в изходно положение - къде са тия напреднали. Щом не общуват с никой, по никакъв начин, щом никой не ги е виждал, то те реални хора ли са или нечии невидими приятели?
|