|
В отговор на:
Иначе всеки наркоман, пияница или чревоугодник щяха да са на пътя със сърце, щот правят каквото им е кеф.
Няма нищо, ама абсолютно нищо нередно в това, човек да изпитва кеф от пътя си. Обикновено причините за наркоманията, алкохолизма и хранителните разстройства са психологически и са свързани с проблеми, а не с кеф. А невъзможността да се спре е абстиненцията, която също не е кеф. Примерът не е добър.
Това, че нещо се учи трудно т.е. трябва да се полагат усилия и то най вече срещу мързела, не значи че не трябва да е приятно и да носи радост. Ако не ме лъжи паметта, май се казваше, че пътя със сърце е лек и следващия се смее ли смее. Честно казано, до сега не съм виждал човек, който да има запек и да се смее. Но пък всеки се оплаква като му е трудно и търси съжаление. Защо? Защото е приятно да те съжаляват! Така, че по-добре да се кефиш на простички неща, отколкото човек да играе сложен водевил, за малко мазохистично удоволствие.
Тия неща с мъченичеството не са много добре разбрани в западната ни култура. И Христос се е веселил и е пил, и на сватби е ходил и т.н. макар, че всички предпочитат да си го спомнят като горкичкия страдащ.
Май това е идеята - ако ти се отдава нещо лесно и му се кефиш, това не е правилно, защото не е честно спрямо другите, които полагат усилия и се тормозят. Горкичките, а ти трябва да се правиш, че страдаш, за да се чувстват всички доволни.
Кой му пука дали всички са щастливи и какво е добро, лошо и честно?
|
Re: Път със сърце [re: Xaнa.]
Re: Път със сърце