За говоренето
А ЕДИН УЧЕН се обади:
- Кажи ни за Говоренето.
А той отвърна с думите:

- Когато говорите, преставате да бъдете в мир с мислите си;
и когато не можете да понасяте самотата на сърцето си, живеете с устата си и звукът на устните ви е разтуха и развлечение.
Ала говоренето често убива наполовина мисълта.
Защото мисълта е птица във висинето, но хваната в клетката на думите, тя може да разпери криле, но не може да литне.
Има и такива между вас, които търсят бъбривия, понеже ги е страх да останат насаме със себе си.
Тишината на самотното съзерцание разголва същността им, а те искат да избягнат тази гледка.
Има хора, които, като говорят, непреднамерено, без умисъл, разкриват истина, която те самите не съзнават.
Има и такива, които носят истината в себе си, ала не я изричат с думи.
В гърдите на такива люде духът обитава в хармония и тишина.

Когато срещнеш приятел на пътя или на тържището, остави духа ти да движи устните и да води езика ти.
Нека гласът в твоя глас говори на ухото в неговото ухо.
Защото душата му ще съхрани правдата на сърцето ти, така както остава споменът за вкуса на хубавото вино,
когато цветът му отдавна е забравен и от съда му няма и помен.