Воиние от приемствените линии, които са имали за цел едниствено и само да съхранят и предадат Знанието през вековете, изобщо не са мислили за себе си и за собствената си свобода.
Те са били избирани от духа само и единствено защото могат да изпълнят тази мисия. Те са се поставили в услуга на Духа и са следвало непоколебимо тази цел- запазването и съхраняването на Знанието.
Личната им свобода е просто допълнителен бонус в цялата тая работа.

тук всички са обладани от егоистичната мисъл за личното постигане на свободата, и затова се притесняват че без нагуал няма да я постигнат.
Това е именно алчността за която говори дон Хуан.
Нагласата трябва да е: служба на Духа, а личните достижения в това да са на заден план.