Това възнамеряване не звучи ли малко технически? Не може ли да се каже малко по-иначе - страст, отдаденост, вярност, любов ако щеш?

Нали най-важното е изчистване на връзката ни със Силата. И в това има дълбок личен момент. Вътрешна борба и всеотдайност.

Срещу деня, когато като мен
не издържиш нова жестоко бреме
и умре по нещо в тебе всеки ден,
и вае бръчки гибелното време,
когато твоя радостен живот
над бездните завърши своя полет
и мрак обземе слънчевия свод,
и тръпне в хлад ограбената пролет,
срещу Деня от днес воювам аз,
за да не би с косата си тогава
да те пожъне като тревен клас
от паметите тъмната забрава.

За теб воювам срещу този ден,
със моя чер писец въоръжен.

Уилям Шекспир - Сонет № 63

Когато ме откарат под арест,
от който няма как да се отстроча,
ще имам този стих за скръбна вест
и той ще е надгробната ми плоча.
Ще видиш в него туй, което бях -
на теб каквото беше посветено.
Земята нека вземе моя прах,
ти имаш по-добрата част от мене.
Трупа ми само ще изгубиш ти.
Това, което беше в мен утайка,
което може с нож да похити
по пътя всяка скитническа шайка.

Ще вземе моя труп пръстта корава,
но моето сърце на теб остава.

Уилям Шекспир - Сонет № 74

Не знам може да е въпрос на вкус, но този вид магия пресъздадена от човек на Знанието ми се струва много силна.