Има условно два етапа по пътя към запознаване с тези явления. Първото ниво е когато това са разни приказки и истории за проявленията на Силата. Втория е когато те се превърнат в действителни актове на Силата.

Единственото което със сигурност мога да покажа е движението на събирателната точка, както е по терминологията в книгите на Кастанеда.

Представи си един орел който кръжи високо в небето и обследва района. Търси полски мишки и дребна плячка. Онова пространство което Орелът наблюдава е познатото.

Извън обсега на познатото се намира втората зона на възприятието - непознатото. Орела няма представа на няколко километра в страни каква е картината, но той би могъл да провери и един ден сигурно ще провери. Тази зона макар и непозната все пак може да се опознае. Тя е от кръга на второто внимание, на сънищата. Ако Орела има не само физическо тяло, но изработи Сънно тяло, Двойник, то той е в състояние да действа в зоната на непознатото с Двойника си, без да му се налага да лети с тялото си дни наред.

Третата зона - непознаваемото е хоризонта. Докато познатото и непознатото се поддават на разчитане, разказване и интерпретиране, то непознаваемото не се поддава. Когато Орела погледне към хоризонта, той няма интерпретираща схема, няма никакъв познат механизъм в себе си който да му помогне да разбере. За Орела хоризонта е неговата Смърт и онова което се намира там е непознаваемото. Орела може да опита да навлезе в тази зона и ако възприятието му издържи на непознаваемото, то той преодолява прага на смъртта успешно.

Орелът в случая е Аз-а, гласът на тонала, тонала е като петно, остров което обхожда безбрежността на непознаваемото заедно с полета на Орела. По този начин Тонала се явява четец на безмълвната книга на вътрешната тишина на Нагуала. Той я чете организира възприятието и го интерпретира.

Тонала е като заряд който се изстрелва от оръдие. Този заряд се поставя и изтрелва в безбрежността на вътрешното мълчание и достига някаква нова зона, която четеца, тонала започва да разчита от безмълвната книга на Нагуала.

Изстрелването на Тонала като заряд от една зона в друга е възможно само ако Тонала е достатъчно олекотен. Ако той е тежък, обременен с предварителни нагласи, тежък с лични истории и нерешени вътрешни противоречия, то резултатът ще бъде такъв, че след изстрелването снаряда ще бъде "изплют" само на няколко метра от мястото на изстрелването и картината изобщо няма да се промени. На един такъв Тонал никой не може да ме помогне и да му разкаже каквото и да е.

За да се изстреля Тонала в безкрайността на Нагуала, да се премести събирателната точка на възприятието е необходима енергия. Тази енергия може да се вземе и от самите нас. Това се постига чрез така нареченото самошокиране на възприятието. Самошокирането премества четеца и той започва да чете друг ред, друга страница, друга глава от книгата на мълчанието в зависимост от лекотата на вътрешния четец и силата на самошокирането.

Ето и някои демонстрации как става:

Любов към мен самия ме владее,
прониква ме до дъно като сок.
Не знам да има средство и кое е
за този ми неизличим порок.
И струва ми се, няма по-голяма
от мойта красота и доблест тук,
и струва ми се, на земята няма
от мене по-достоен никой друг.
Но спрял пред огледалото, което
ме отразява вярно, цял разбит,
сломен, с петна и бръчки по лицето,
аз виждам своя неподправен вид.

О, аз разбирам: онзи лик е твой.
Аз сбърках теб със мене, друже мой.

Уилям Шекспир Сонет № 62

Това е самошокиране и скок. В последните два реда от сонета четеца на Тонала е вече в друга позиция на възприятието. Скока е много финна маневра и възприятието трябва да е много тренирано за да полети. Ако тоналът на читателя на сонета също полети значи е толково гъвкав, колкото на пишещия и посланието е предадено. В случай, че тоналът е груб и не е в състояние да хване богатството и красотата на картината той няма да полети.
Ако все пак полета стане, но тонала на читателя е тежък, то той го чувства като емоционален прилив. Дори можеш да заплачеш и обикновенните хора с тежък тонал това и правят - те плачат, когато биват подложени на натиск за промяна позицията на събирателната точка.

Воина обаче подготвя тонала си за тези скокове на възприятието, движения на събирателната точка в терминологията на Кастанеда. Тази подготовката на воина за скоковете на тонала и контролираното движение на събирателната точка е дълъг процес.

Ето още няколко примера. Читателят с лек и гъвкав тонал би трябвало да почувства картината в началото, и да усети красотата на скока на Тонала на автора. Проследяването на скока има и ефект на самошокиране за читателя, чийто тонал също прави скок в рамките на неговото поле на вътрешно мълчание.

Сонет № 88

Когато ме намразиш, друже мой,
и ме отпратиш с присмех и презрение,
със мен самия аз ще вляза в бой,
но пак ще ти намеря извинение.
Познавам се добре и някой ден
аз ще разкажа за една такава
порочна страст и скрити язви в мен,
че губейки ме, ще добиеш слава.
И няма в нищо да те обвиня.
За тебе жертвам всичко най-достойно,
но себе си така като петня,
печелиш ти. С това печеля двойно.

Обичам те. Поемам всичко зло,
за да вървиш с изправено чело.

Сонет № 66

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

Сонет № 63

Срещу деня, когато като мен
не издържиш нова жестоко бреме
и умре по нещо в тебе всеки ден,
и вае бръчки гибелното време,
когато твоя радостен живот
над бездните завърши своя полет
и мрак обземе слънчевия свод,
и тръпне в хлад ограбената пролет,
срещу Деня от днес воювам аз,
за да не би с косата си тогава
да те пожъне като тревен клас
от паметите тъмната забрава.

За теб воювам срещу този ден,
със моя чер писец въоръжен.

Едно от най-красивите неща е този скок на Тонала в безкрайността. За мен това е абсолютен факт, за други може и да е фантазии и приказки.