Но който има власт да нарани,
а не използва тази страшна власт,
и който буди страсти, а стои
като гранит, студен, над всяка страст,
тогова чака вечна благодат
и своя плод му дава в дар земята.
Творец и господар на свая свят,
той властва, без да иска, над сърцата.
Тъй цветето полето весели,
макар че не затуй се разцъфтява.
но щом порокът в него се всели,
и буренът по дъх го превишава.

И плевелът по дъх е по-богат
от всеки гнил, от всеки мъртъв цвят.

Уилям Шекспир - Сонет № 94