Разбира се, че всеки има своята индивидуалност. Дори смятам, че хората се раждат с определена основа, върху която я градят. Още от раждането имаме различия. Значи тази индивидуалност не е само въпрос на обстоятелства. Вярно, основния си облик получаваме през живота си, но има нещо и с което сме се родили. То откъде идва?

Индивидуалността е форма, родена от съзнанието. Абсурдно е да се помисли дори, че съзнанието се преживява само в една единствена индивидуалност с определени наклонности. Всяка една индивидуалност не е напразно преживяна. Тя може да изчезва, но знанието за нея остава. Затова "следващата" форма, която съзнанието преживява, идва с определена насоченост. Когато тя бъде овладяна, се освобождава от нея. Тогава съзнанието спира да преживява тази опитност и избира друга, в която все още не се познава - т.е. където няма осъзнаване.
Разбира се всичко това е много условно казано, но пък не мога по друг начин да го кажа.

Ние сме много повече от нашите наклонности. Наклонностите са само преживяване... мимолетно при това, на фона на безкрайността.

Общо взето когато, нещата се гледат извън рамките на един човешки живот, започват да придобиват някакъв смисъл. Макар, че Бог винаги е казвал: "Да съм обещавал някога да има смисъл!", все пак има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите