ми щи мине... и друга ще дойде и тя щи мине...
Един старец имал син. Те били толкова бедни, че едва свързвали двата края. В бедността и старостта с дишащата зад лявото му рамо, смърт старецът помъдрял.
Веднъж получил писмо от сина си, който така се жалвал от окаяния си беден живот и липсата на любов в него, че хартията била прогизнала от сълзи. В отговор мъдрият старец му писал: "Нищо синко, и това ще мине и друго след него ще дойде".
Минало време. Станало така, че синът забогатял, оженил се по любов и сладост и благодат изпълнили къщата и живота му. Пак получил писмо старият баща от сина си. Този път той му разказвал за щастието, любовта, доволството и богатството си, пращал пари и подаръци на баща си. Баща му в отговор му написал: " Нищо синко, и това ще мине, и друго след него ще дойде".
Минало време, синът от раз изгубил всичко, което имал. И любовта, и богатството си, и семейството му се разпиляло. Не само това, ами и смъртта му дишала не зад лявото рамо, ами направо го гледала в очите. Спомнил си синът за думите на мъдрия си баща и го обзело абсолютно спокойствие. Бил готов да предаде богу дух, омиротворен от съзнанието за кръговрата в живота.
Като видяла това, смъртта го потупала по рамото и му дала още малко време. А човекът престанал да се люшка между крайностите и намерил по - смислено занимание в малкия остатък от живота, който му бил подарен.
***
що ли са абя да ти разправям, пък и другите и те, като са вижда, че нищо не щеш да вземеш...
така си са срастнала с жалбите, тъгите и депресията си, че тий драго навсякъде да са сополивиш, а хората да та съжаляват и да са пребиват да ти помагат, а то нямаш такава нужда.. ти си си добре и така, кеф ти прай да си нажалена, опечалена, пък сега отгоре и смъртта... сичката я мара втасала, сал смъртта и остава още да оправи...
Редактирано от eooa на 20.07.11 19:21.
|