Неправенето е цяло изкуство. Може да се каже че това е нещо като несвойствена за нас дейност.
Нещо което не сме, нещо което не сме правили никога до сега. Ако повторите едно неправене няколко пъти то вече няма да има същата сила, то става правене. Затова е нужно да се дебнете и да си измисляте всякакви неправения. Неправенията не са насочени към натрупване на материални придобивки, просто с тях живота ви става доста интересен.
Почти всяка дейност от правене може да се превърне в неправене. Не е задължително неправенето да бъде обратната на правенето дейност. То може да бъде просто украсено правене, което пак си има своята сила. Забелязал съм че при всяко неправене ме напушва много на смях, като цяло неправенето води до едно особено чувство че правиш нещо смешно и трудно. Това което става е че се присмивате над себе си докато го правите, забавно е много.
Ако стоите на някой тротоар в 8-9 часа вечерта и спирате хората и ги питате къде има денонощен магазин за обувки или нещо от сорта и сте попитали вече 30 човека, като повечето са ви оствирили, а някои са ви отговорили с огромно замисляне и сериозност, това което става вътре във вас е че почвате да светите в червено. Този цвят се появява когато вършим всякакви непривични, несвойствени за нас дейности.
С помощта на повечко въображение може да си измислите доста добри неправения. И да не ги практикувате само понякога ами по цял ден в живота като нещо естествено. Много енергия дава, кара ви да сте осъзнати, без навици.

копи пейст

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите