|
ако очакваш "тонален" отговор с практически съвети, как ей сега на, да направиш еди какво си и тутакси да се почувстваш облегчение, по-добре да отидеш в клуб "Психология" и "Психоанализа и психотерапия" или при терапевт - спец по краткосрочна терапия....
защото в книгите гъмжи от практически съвети на Дон Хуан, но както самия Кастанеда, така и всички останали много трудно придобиват специфичната нагласа или "настроение на воина" и остават трайно в нея, за да бъдат в необходимата кондиция и да се възползват от "съветите"...
Какво значи депресивно състояние, породено от невъзможността да се впише човек в определени социални групи... Ами че, всички хора са приети от едни социални групи, а са отхвърлени от други... няма човек, който да е еднакво добре приет или отхвърлен от всички социални групи и общности , в които попада...
ето, например, в момента ти си приета в "социалната група на клуб Кастанеда"... хората се надпреварват да ти пишат, отговарят, съветват.. никой не те напада (освен мен може би, когато в един момент ми писне, да ми се заливаш с "мирова скръб" и те сритам по задника)...
Не е ли елементарно и близко до ума да приемеш, че често ще имаш проблеми с "приемането в различни социални среди" и това си е напълно в реда на нещата, точно, както повечето хора, само че на повечето не им пука особено, а ти си се фиксирала върху "приемането"...
а защо ти е да те приемат!?... за да си ласкаеш егото, да си подклаждаш самомнението и в един момент, когато пак на някой от "социалната среда, дето та е приела" му писле да те гледа как се къпеш в самодоволството си, пак да те "изрита" на дистанция от себе си и ти отново да изпаднеш в любимото си самосъжаление и депресийка...
На много места Дон Хуан говори за човешкия тонал, но на едно място прави конкретна връзка между "правилен" и "верен тонал" Не помня точно в коя книга беше)... Когато се опитва да обясни на Кастанеда това, в един момент покрай тях минава едно момиче и Дон Хуан му посочва, че то има верен тонал.
Или човек, без да е специално посветен и без специално да се старае, а по естествен и непринуден начин успява да поддържа равновесие, баланс, хармония между вътрешното си разбиране и чувство за света и външното си проявление, поведение, действия има верен тонал.
А правилен тонал има воинът, който непрекъснато е нащрек и непрекъснато преподрежда тонала си и поддържа безупречност на вътрешно и на въшно ниво. А децата имат "чист тонал", защото все още поддържат жива връзката с Духа.
Така че, какво е това да ти е "осигурено оцеляването" !? Какво е това "да имаш някой и нещо, с който този свят да е истински"!? Воинът сам се грижи за оцеляването си, никой не му го гарантира и осигурява. Воинът има само себе си и своята безупречност. Когато е безупречен, неговият свят винаги е истински. Следователно, от само себе си се разбира, че воинът не се поддава на неконтролирани емоции и болезнени мисли.
Воинът винаги живее в самота, защото неговата "битка" е лична и той си я води сам. Той е сам, но той никога не е самотен. Той поддържа с безупречност връзката си с духа и няма, как да е самотен. И дума не може да става за "мрачно настроение", "чувство на изолация" и т.н. Когато подобни чувства се опитват да го връхлитат, той винаги се издебва и се "позиционира" в "зоната на безсърдечието" или "безжалостност".
Ето един практичен съвет как да "отидеш" в "зоната на безжалостност". Първо си направи преглед, спомни си и потърси преживени вече „състояния на безжалостност или безсърдечие”. Изкарай поне 2-3 такива случая (няма човек, който да не е преживявал подобни състояния). След това, затвори очи и си припомни с най-големи подробности най-яркия ти спомен за „състояние на безжалостност”. Спомни си конкретната ситуация, преживей я отново във цветове, форми, звуци и усещания. Особено са важни усещанията. Виж къде в тялото ти се локализира съответното чувство-усещане на безжалостност. Предизвикай го и го усети така, сякаш сега отново го преживяваш. Пробвай отново и отново, докато стане. Когато се получи, проиграй цялата ситуация поне 5 пъти. Така се затвърждава пътя („траекторията” на преместването) на Събирателната точка в „зоната на безжалостност”. Всеки път, когато изпаднеш в самосъжаление, пагубни или болезнени мисли и преживявания си спомняй за това „преместване на СТ". Постепенно, ще придобиеш умение автоматично да „попадаш там”, всеки път, когато егото ти се опитва да те вкара в капана на самосъжалението. Усещането е много странно и забавно.:-)) В момента, в който се опиташ да се самосъжалиш, виждаш се отстрани и ти става смешно за самата теб си, става ти нелепо и абсурдно да хленчиш, да се гърчиш, да се чувстваш засегната и обидена.
И тук стигнахме до „забавлението на воина”. Воинът никога не изпада в изолация, защото целенасочено си я предизвиква. Той няма нужда изкуствено да поддържа непродуктивни контакти, само и само да не се чувства самотен, тъжен, отхвърлен и неприет. Той съзнателно се дистанцира и изолира в самота, за да прави рекапитулация, да се самонаблюдава, да съзерцава, да отстане за малко поне сам от шумотевицата на тонала или социума. Не на последно място да се- позабавлява със самия себе си, да се посмее на себе си, да изследва себе си или света, в който живее. Дори, когато е сред хората, той е вътрешно сам и с „включен вътрешен наблюдател”.
И особено, воинът използва времето си в „изучаването” на абстракта. Тогава нещата няма да му звучат абстрактно, а уроците за "лявата страна" сами ще му се разкрият. А за да ти изкачат искри от циците, не само дисциплина и търпение (волята я оставям настрана), ами и много други неща ще ти трябват, като безупречност, намерение и т.н....
Редактирано от eooa на 13.07.11 01:54.
|
Re: синдромът " poor me" и слабият тонал [re: alice_in_wonderland-]
Re: синдромът " poor me" и слабият тонал