Нужно е да се изпразниш от мисли и от емоции. В пустотата няма любов. Ще цитирам нещо, което много, много ми допада като идея и описание:

"....накрая тези шамани станали изключително студени и отстранени. За тях вече не съществувало нищо топло. Те вече били потеглили на изследователското си пътешествие — студенината им като хора била опит да отговорят на студа на безкрайността. Успели да променят човешките си очи така, че да посрещат студените очи на непознатото."

Не разбирам и не мога да обясня горното, но ми се струва, че след продължителни практики съм го усещал. Почва да не ми пука за мен самия, да не се притеснявам за съдбата си, което пък ме кара още по-малко да ми пука за жалките самосъжаления на околните.

Любовта върши работа, за да маскираш студените си очи, така че хората около теб да не почнат да те налагат по главата, защото всеки човек се страхува от непознатото, а от непознато и студено, мисля, че ще обезумеят. Същата работа върши състраданието, милостта, щедростта или каквото и да било положително качество, зад което да маскираш студенината. Всеки си има маска тя му е естествена, няма нужда да я създава.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите