Re: I. Рекапитулация: 3. / Религия и мистика / Кастанеда

Списъка съм го разделила на 9 части: 1. сексуални партньори 2. роднини 3. детство 4. училище 5. работа 6. курсове, тренировки, сбирки 7. ваканции, кратки пътувания 8. географски точки (места без хора) 9. интернет. Има и подточки. Хора, на които не съм запомнила/знаела имената, записвам по признак, с който са ми направили впечатление, примерно "хлапето със светлосинята тениска" или "възрастният мъж, който беше пред мен на опашката в магазина за..." и т.н.

Понякога сядам, понякога лягам. зависи от моментното ми желание. Понякога сменям позицията на тялото в течение на самата практика, случвало се е и по няколко пъти. В легнало положение по-лесно се отпускам и навлизам в практиката, освен тва ми харесва как главата ми не се върти, а по-скоро се търкаля от едната на другата страна. Липсата на напрежение във врата по-скоро помага за общото усещане за релаксация. Има обаче по-напрегнати прегледи, когато едва се удържам да седя, та да лежа е невъзможно.

Също от моментното ми желание и настроение зависи къде ще се разположа – седнала на пода, свряна под масата, легнала в градината – където и както се чувствам удобно. Няколко пъти съм лягала в празен и гътнат на пода единичен гардероб, имитиращ ковчег (планирам да се обзаведа с истински). Препоръчвам да се пробва, за мен ефектът беше поразяващ;

Давам си няколко минути за подготовка – поправям дишане, пулс и т.н.; "премитам" си главата от текущите занимания;

Съсредоточавам се върху това, което ще рекапитулирам и започвам сглобяване на спомените. "Превъртам" ситуацията няколко пъти, за да си припомня евентуално повече детайли. Най-често липсват части, тъй че карам нататък с колкото има. След време може да го повторя, ако имам съмнения или се присетя за допълнителни неща;

"Пускам филма" и заставам (или започвам да се движа) зад "себе си", на около крачка разстояние. Следя развитието и правя помитащо дишане, събирайки и връщайки енергия. В картинката тя е като фин лъскав прах, полепнал по хора и предмети. Друг такъв прах (с различен цвят) има по мен. Вдишвайки, събирам праха около мен, а издишвайки, издухвам наоколо полепналият по мен.
(Друг вариант: там, където има останала енергия, цветът е по-ярък и по-наситен; в течение на практиката цветовете избледняват, докато картината стане напълно прозрачна и се изгуби.)
(Има и трети вариант, напоследък ми е особено любим: прахът с моята енергия всъщност придава цвят и плътност на обектите, докато "чуждият" обезцветява мен. Всичко приключва, когато събера всичкия прах от картината, докато тя изчезне и върна в нея този, който обезцветява мен.)

Обикновено в началото визуализирам, а в последствие, в зависимост от нивото, до което успея да "навляза" във филма, визуализацията преминава в дърпащо усещане в корема. Все едно там се намира машината, която прожектира това, което се случва.

На места забързявам или забавям "лентата";

Главата въртя дясно-ляво-дясно. Не помня дали тва беше оригиналната посока, но помня, че някъде се казваше, че дори и това няма значение.

Продължавам докато тялото ми каже, че съм приключила. Това съобщение се появява под формата на просто усещане, че нямам какво повече да търся там. Понякога повтарям. Ако усещането за завършена практика не се появи и се разнервнича, спирам и започвам всичко отначало, или оставям за следващият път. (Ако отсвиря практиката, гледам да не се хокам повече от санитарния минимум.);

Заключвам с въртене на главата и задържане на дъха;

След практика обикновено се усещам много енергична, но не е задължително да ми се иска да стана веднага и да хукна нанякъде. Често оставам на място, лежа/седя без да шавам и се кефя. Не винаги е на нещо конкретно. По-скоро на нищо. Или на всичко едновременно.

Към настоящия момент рекапитулацията не е в списъка на ежедневните ми практики. Преглеждам средно 3-4 пъти в седмицата, между 15 и 40 минути.

_______