ХАХА види се някои стари муцини са се завърнали. минавах пътьом че си казах да погледна дали нещо се е променило. Всичко е ОК. Всъщност добре е че сме анонимни!

А сега нещо по-темата. Съвсем наскоро един познат ми сподели интересна история от детството си. Така и не успях да му отговоря смислено в каква всъщност последователност става дума!

Ето я с няколко думи:

„... учителката ми по лутература в седми клас, зада не ме остави по-поправителен ме накара да науча наколко стихотворения на Х.Ботев. Всъщност за нея не бе важно какво знам а, дали съм уверен със собсвено мнение. Имаше идеал за някаква лъщяща индивидуална личност спрямо околните. Тя не приемаше да показвам нула амбиция и никакво желание за каквато и да е изява. Всъщност дори ме харесваше, само дето приемаше представянето ми за лична обида. Аз пък си приемах безхарактерието като личен избор, който спестява много проблеми... в деня на изпита, знаех много добре какво се иска от мен и подтикван от същята безхарактерност се представих просто перфектно, декламрах вдъхновен - само аз и думите... естествено преминах без проблем. Изненаданата учителка поясни, че съм се разминал на косъм. После последва втора неприятна изненада, след като си бях решил проблема останах си пак същия какъвто си бях. Сега се сещам колко често всъщност съм използвал тази тактика когато съм бил на тясно...”