Другият вариант е индивидът да използва тези роли /тъй като тъй и тъй не може да ги премахне и отрече/, т.е. като опознае правилата да започне да си "играе" с тях. В това е свободата.

Пич, свеждаш свободата до игра със социални роли? Така на практика я ограничаваш и свеждаш до функция на социума. Е, нема нужда, некакси...

п.п. Сега видях и първото ти мнение. Ти наистина дефинираш свободата, като функция на социума. "Свободата на всяка цена за мен не е приемлива" - браво, похвално, инвеститоре! И любовта си ли цепиш на парче в зависимост от цената? Малко на този, повече на онзи... според социалната роля. Хитро, а? Само че това не ми изглежда, като свобода! Изглежда ми, като оправдание за липсата й. Това, освен всичко(и преди всичко), наранява духа. Твоят дух.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от L.L. на 22.06.09 01:16.