Свободата е безценна за този, който знае какво е всъщност. А тя освен всичко друго е отговорност. А човек не ще да поема такава. Затова не вижда по-далеч от носа си и предпочита безоблачната еднозначност и линейност. И се страхува да види, че може и да вали. Социализацията може да те закрепости во веки веков в своите роли и завинаги да си останеш в рях и само в тях, окован и предопределен. Другият вариант е индивидът да използва тези роли /тъй като тъй и тъй не може да ги премахне и отрече/, т.е. като опознае правилата да започне да си "играе" с тях. В това е свободата. Задължение няма. Има хора, които могат /искат/ и такива, които не могат /не искат/.