Сетих се за един случай от детството.Моето колело беше счупено и докопах на дядо ми.Тежко с големи гуми и едвам го карах но возех един приятел на багажника и беше адска жега и решихме да пием вода от една изворна чешма.До нея се стигаше по един стръмен асфалтов път с наклон от калибъра на пътя през Шипка само,че прав около 300-400 метра и прясно асфалтиран.Засилих се надолу нарочно колкото можах и когато трябваше вече да намалям падна веригата,а колелото спираше с контра и останахме без спирачки,а скоростта стана много голяма.Малко след чешмата имаше завой почти под прав ъгъл който беше абсурдно да взема -от двете страни имаше високи бордюри и къщи с циментови огради.Трябваше да продължа направо по черен път в едно дере където течеше реката със скорост над 60-70 километра в час по сегашна преценка.Никога не бях карал дотогава с такава скорост и вятърът свистеше като луд в ушите ми та заглушаваше виковете на приятеля ми отзад.Пътя беше изкопан в някакви скали от лявата ми страна-от дясно долу на 20-30 метра течеше реката.И след една извивка на пътя видях точно отпред как верижен трактор е заприщил целия тесен път и влачи огромна отсечена топола .От ляво клоните се триеха в скалите-отдясно просто си висяха във въздуха над пропастта.И тогава направих нещо почти безумно -завих към скалите и се изкачих над трактора с тополата и после се спуснах пред него.Бях виждал това от мотористите които карат почти успоредно на земята в кълбо от метална мрежа.Никога не бях го правил обаче на такава височина с такава скорост с такова опгромно за моите сили тогава колело и като капак с приятел на багажника.След 100-тина метра скалите свършиха и се показа земя с трева и храсталаци,а пътя завиваше право надолу към реката и като видях,че няма да взема завоя смело завих в храстите минахме през тях като куршум и се забихме в една огромна туфа с една огромна коприва по къси панталонки потници и гуменки.Такава болка не съм изпитвал и когато си чупих ключицата години по-късно.Все едно излизахме от огън като изпълзяхме от копривата.Нямахме сериозни контузии освен драскотини и жестокото нажаркване от копривата от глава до пети.Сега като се замисля всичко трябва да е продължило не повече от минута,а срещата с трактора и минаването над него не повече от секунда,две.Но ми се струва ако не цяло вечност то поне достатъчно за да огледам каменистата пропаст надолу,гладките стръмни скали и острите явно предварително подкастрени клони на тополата насочени като копия назад.

Редактирано от Пишлeмeнт на 11.06.09 16:34.